< Proverbs 15 >
1 A kind reply wards off anger, but hurtful words make people mad.
Ун рэспунс блынд потолеште мыния, дар о ворбэ аспрэ ацыцэ мыния.
2 What wise people say makes knowledge attractive, but stupid people talk a lot of nonsense.
Лимба ынцелепцилор дэ штиинцэ плэкутэ, дар гура несокотицилор ымпроашкэ небуние.
3 The Lord sees everywhere, watching the evil and the good.
Окий Домнулуй сунт ын орьче лок, ей вэд пе чей рэй ши пе чей бунь.
4 Gentle words are a source of life, but telling lies does a lot of damage.
Лимба дулче есте ун пом де вяцэ, дар лимба стрикатэ здробеште суфлетул.
5 Only a foolish son despises his father's instruction, but one who accepts correction is sensible.
Несокотитул диспрецуеште ынвэцэтура татэлуй сэу, дар чине я сяма ла мустраре ажунӂе ынцелепт.
6 There's plenty of treasure where good people live, but the income of the wicked brings them trouble.
Ын каса челуй неприхэнит есте маре белшуг, дар ын кыштигуриле челуй рэу есте тулбураре.
7 Wise people share their knowledge, but stupid people don't think like that.
Бузеле ынцелепцилор сямэнэ штиинца, дар инима челор несокотиць есте стрикатэ.
8 The Lord hates the sacrifices of the wicked, but he loves the prayers of the good.
Жертфа челор рэй есте о скырбэ ынаинтя Домнулуй, дар ругэчуня челор фэрэ приханэ Ый есте плэкутэ.
9 The Lord hates the ways of the wicked, but he loves those who do what is right.
Каля челуй рэу есте урытэ Домнулуй, дар Ел юбеште пе чел че умблэ дупэ неприхэнире.
10 If you leave the right path you will be severely disciplined; anyone who hates correction will die.
Чине пэрэсеште кэраря есте аспру педепсит, ши чине урэште мустраря ва мури.
11 Those already dead have no secrets from the Lord—how much more does he know our thoughts! (Sheol )
Локуинца морцилор ши адынкул сунт куноскуте Домнулуй, ку кыт май мулт инимиле оаменилор! (Sheol )
12 Scoffers don't like to be corrected, so they don't go to the wise for advice.
Батжокориторулуй ну-й плаче сэ фие мустрат, де ачея ну се дуче ла чей ынцелепць.
13 If you're happy inside, you'll have a cheerful face, but if you're sad, you look crushed.
О инимэ веселэ ынсенинязэ фаца, дар, кынд инима есте тристэ, духул есте мыхнит.
14 An insightful mind looks for knowledge, but stupid people feed on foolishness.
Инима челор причепуць каутэ штиинца, дар гура несокотицилор гэсеште плэчере ын небуние.
15 The life of poor people is hard, but if you stay cheerful, it's a continual feast.
Тоате зилеле челуй ненорочит сунт реле, дар чел ку инима мулцумитэ аре ун оспэц некурмат.
16 It's better to respect the Lord and only have a little than to have plenty of money and the trouble that comes with it.
Май бине пуцин ку фрикэ де Домнул декыт о маре богэцие ку тулбураре!
17 Better a dinner of vegetables where there's love than eating meat with hatred.
Май бине ун прынз де вердецурь ши драгосте декыт ун боу ынгрэшат ши урэ.
18 Short-tempered people stir up trouble, but those slow to anger calm things down.
Ун ом юте ла мыние стырнеште чертурь, дар чине есте ынчет ла мыние потолеште неынцелеӂериле.
19 The way of lazy people is overgrown with thorns, but the path of the good is an open highway.
Друмул ленешулуй есте ка ун хэциш де спинь, дар кэраря челор фэрэ приханэ есте нетезитэ.
20 A wise son makes his father happy, but a stupid man despises his mother.
Ун фиу ынцелепт есте букурия татэлуй сэу, дар ун ом несокотит диспрецуеште пе мама са.
21 Stupidity makes people with no sense happy, but sensible people do what is right.
Небуния есте о букурие пентру чел фэрэ минте, дар ун ом причепут мерӂе пе друмул чел дрепт.
22 Plans fall apart without good advice, but with plenty of advisors they're successful.
Плануриле ну избутеск кынд липсеште о адунаре каре сэ кибзуяскэ, дар избутеск кынд сунт мулць сфетничь.
23 A good answer makes people happy—it's great to say the right thing at the right moment!
Омул аре букурие сэ дя ун рэспунс ку гура луй. Ши че бунэ есте о ворбэ спусэ ла време потривитэ!
24 Life's path for the wise leads upwards, so that they can avoid the grave below. (Sheol )
Пентру чел ынцелепт, кэраря веций дуче ын сус, ка сэ-л абатэ де ла Локуинца морцилор, каре есте жос. (Sheol )
25 The Lord pulls down the house of the proud, but he protects the boundaries of the widow's property.
Домнул сурпэ каса челор мындри, дар ынтэреште хотареле вэдувей.
26 The Lord hates the thoughts of the wicked, but he honors the words of the pure.
Гындуриле реле сунт урыте Домнулуй, дар кувинтеле приетеноасе сунт курате ынаинтя Луй.
27 People greedy for ill-gotten gains make trouble for their families, but those who hate bribes will live.
Чел лаком де кыштиг ышь тулбурэ каса, дар чел че урэште мита ва трэи.
28 Good people think how best to answer questions, but stupid people say all kinds of evil things.
Инима челуй неприхэнит се гындеште че сэ рэспундэ, дар гура челор рэй ымпроашкэ рэутэць.
29 The Lord keeps his distance from the wicked, but he hears the prayers of the good.
Домнул Се депэртязэ де чей рэй, дар аскултэ ругэчуня челор неприхэниць.
30 Bright eyes make you happy, and good news makes you feel good.
О привире приетеноасэ ынвеселеште инима, о весте бунэ ынтэреште оаселе.
31 If you pay attention to positive advice you'll be one of the wise.
Урекя каре я аминте ла ынвэцэтуриле каре дук ла вяцэ локуеште ын мижлокул ынцелепцилор.
32 If you ignore instruction you have no self-esteem, but if you listen to correction you gain understanding.
Чел че ляпэдэ чертаря ышь диспрецуеште суфлетул, дар чел че аскултэ мустраря капэтэ причепере.
33 Respect for the Lord teaches wisdom; humility goes before honor.
Фрика де Домнул есте шкоала ынцелепчуний ши смерения мерӂе ынаинтя славей.