Proverbs 1
1 The proverbs of Solomon, son of David, king of Israel.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 They are for achieving wisdom and instruction, and to recognize sayings that bring insight.
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 They provide education in what makes sense, living right, judging correctly, and acting fairly.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 They give discernment to the immature, knowledge and discretion to the young.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Wise people will listen and gain in learning, and those who have good judgment will gain skills in guidance,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 understanding the proverbs and puzzles, the sayings and questions of the wise.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Honoring the Lord is where true knowledge begins, but fools treat wisdom and good advice with contempt.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 My son, pay attention to your father's instruction, and don't reject your mother's teaching.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 They are a wreath of grace to decorate your head; they are pendants for your neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if evil people try to tempt you, don't give into them.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 They may tell you, “Come with us. Let's go and hide, ready to kill someone. Let's ambush someone for fun!
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 We'll take from them all kinds of valuable things and fill our homes with the stuff we steal!
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Come and join us and we'll all share what we get!”
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son, don't follow their ways. Don't go in that direction with them.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For they rush to do evil; they hurry to commit violence and murder.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 There's no point in trying to lure birds into a net when they can see it.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 However, these evil people hide ready to kill others, but they themselves are the victims. They're only ambushing themselves!
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 This is what happens to you if you try to become rich through crime—it kills you!
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom calls out in the streets; she shouts aloud in the squares.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 She cries out at busy corners; she explains her message at the town gates:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 “How long will you stupid people love stupidity? How long will scornful people enjoy their mocking? How long will fools hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Pay attention to my warnings, and I'll pour out my deepest thoughts to you—I'll explain what I know to you.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 For I have called you, but you refused to listen; I reached out my hand to you, but you didn't care.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 You ignored everything I said; you wouldn't accept any of my warnings.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 So I'll laugh at you when you're in trouble; I'll mock you when you're in a panic.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 When panic rains down on you like a storm, when trouble hits you like a whirlwind, when sorrow and pain come on you,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 then you'll call out to me for help, but I won't answer; you'll search hard for me, but won't find me.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Why?—because they hated knowledge, and they didn't choose to respect the Lord.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 They're not willing to accept my advice; they despise all my warnings.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 So they'll have to eat the fruit of their own choices, bloated by their own devious schemes.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Stupid people are killed by their rebellion; foolish people are destroyed by their lack of concern.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But everyone who listens to me will be kept safe, and will live without worrying about problems.”
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
