< Judges 2 >
1 The angel of the Lord went from Gilgal to Bokim and told the people, “I led you out of the land of Egypt and brought you to this land that I promised to your forefathers, and I said I would never break the agreement I made with you.
И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.
2 I also told you not to make any agreements with the people living in the land and to tear down their altars. But you refused to obey what I said. Why did you do this?
Вие да не правите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 I also warned you, ‘I will not drive them out before you, and they will be snares for you, and their gods will be traps for you.’”
За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.
4 After the angel of the Lord had explained this to all the Israelites, the people wept out loud.
И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.
5 That's why they named the place Bokim, and they presented sacrifices there to the Lord.
За туй нарекоха онова място Бохим; и там пренесоха жертва Господу.
6 After Joshua had dismissed the people, the Israelites went to take possession of the land, each to their allotted land.
И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,
7 The people continued to worship the Lord throughout Joshua's life, and throughout the lifetimes of the elders who outlived him, those who had seen all the wonderful things that the Lord had done for Israel.
И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всичките велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.
8 Joshua, son of Nun, servant of the Lord, died at the age of one hundred and ten.
И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.
9 They buried him in Timnath-heres in the hill country of Ephraim, north of Mount Gaash, the land he had been allocated.
И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
10 Once that generation had passed away, the generation that followed did not know the Lord, or what he had done for Israel.
Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.
11 The Israelites did what was evil in the Lord's sight, and they worshiped the Baals.
И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,
12 They deserted the Lord, the God of their forefathers, who had led them out of Egypt. They followed other gods, bowing down in worship to the gods of the peoples around them, making the Lord angry.
и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.
13 They deserted the Lord and worshiped Baal and Ashtaroth idols.
Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.
14 Because the Lord was angry with Israel he handed them over to invaders who plundered them. He sold them to their enemies all around—enemies they could no longer resist.
И гневът на Господа пламна против Израиля, и Тоя ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.
15 Whenever Israel went into battle, the Lord fought against them and defeated them, just as he had warned them and as he had vowed he would do. They were in a great deal of trouble.
Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.
16 Then the Lord provided them with judges, who saved them from their invaders.
Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.
17 But even so, they refused to listen to their judges, and prostituted themselves by following other gods, bowing down in worship to them. They quickly abandoned the way their forefathers had followed, and they did not obey the Lord's commandments as their forefathers had.
Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, обаче, не направиха така.
18 When the Lord provided Israel with judges over Israel, he was with each judge and saved the people from their enemies during that judge's lifetime, because the Lord felt sorry for his people, who groaned under their oppressors and persecutors.
И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.
19 But when the judge died, the people relapsed, and did worse things even than their forefathers, following other gods and worshiping them. They refused to give up what they were doing and held to their stubborn ways.
А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от да ходят упорито в пътя си.
20 As a result the Lord became angry with Israel and he told them, “Because this nation has broken the agreement I ordered their forefathers to obey, and has not paid attention to what I said,
От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа ми,
21 from now on I won't drive out before them any of the nations Joshua left when he died.
то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,
22 This is in order to use them to test Israel to see if they will keep the way of the Lord and follow it as their forefathers did.”
за да изпитам чрез тях Израиля да ли ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.
23 This is the reason why the Lord allowed those nations to remain, and didn't immediately drive them out by handing them over to Joshua.
И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.