Job 9
1 Job replied,
А Иов в отговор рече:
2 “Yes, I know all that! But how can anyone be right before God?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If you wanted to argue with God, God could ask a thousand questions that no-one could answer.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 God is so wise and so powerful that no-one could challenge him and win.
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 God moves the mountains suddenly; he overturns them in his anger.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 He shakes the earth, making its foundations quake.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 He is the one who can command the sun not to rise and the stars not to shine.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 He alone is the one who stretches out the heavens and walks on the waves of the sea.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 He made the constellations of the Bear, Orion, the Pleiades, and the stars of the southern sky.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 He is the one who does incredible things that are beyond our understanding, marvelous things that are uncountable.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 But when he passes by me, I don't see him; when he moves on, he is invisible to me.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 If he takes away, who can prevent him? Who is going to ask him, ‘What are you doing?’
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 God does not restrain his anger; he crushes Rahab's helpers underfoot.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 So how much less could I answer God, or choose my words to argue with him!
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Even though I'm right, I can't answer him. I must plead for mercy from my judge.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Even if I called him to come and he responded, I don't believe he would listen to me.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 He pounds me with the winds of a storm; he wounds me time and again, without giving a reason.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 He doesn't give me a chance even to catch my breath; instead he fills my life with bitter suffering.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If it's a question of strength, then God is the strongest. If it's a question of justice, then who will set a time for my case?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Even though I am right, my own mouth would condemn me; even though I am innocent, he would prove me wrong.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 I am innocent! I don't care what happens to me. I hate my life!
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 That's why I say, ‘It makes no difference to God. He destroys both the innocent and the wicked.’
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 When disaster strikes suddenly he mocks the despair of the innocent.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth has been handed over to the wicked; he blinds the eyes of the judges—if it's not him who does this, then who is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 The days of my life race by like a runner, rushing past without me seeing any happiness.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They pass by like fast sailing ships, like an eagle swooping down on its prey.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I said to myself, ‘I will forget my complaints; I will stop crying and be happy,’
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I would still be terrified at all my suffering because you, God, will not say I'm innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Since I'm condemned, what's the point in arguing?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Even if I wash myself with pure mountain water and clean my hands with soap,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 you would toss me into a slime pit so that even my own clothes would hate me!
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For God is not a mortal being like me, I can't defend myself or take him to court.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 If only there was an arbitrator who could bring us both together!
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 I wish God would stop beating me with his rod and terrifying me!
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Then I could speak up without being afraid—but since I am, I can't!”
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
