Job 7
1 “Isn't life for human beings like serving a sentence of hard labor? Don't their days pass like those of a hired laborer?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Like some slave longing for a bit of shade, like a hired hand anxiously waiting for pay day,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 I've been given months of emptiness and nights of misery.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 When I go to bed I ask, ‘When shall I get up?’ But the night goes on and on, and I toss and turn until dawn.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My body is covered with maggots and caked in dirt; my skin is cracked, with oozing sores.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My days pass quicker than a weaver's shuttle and they come to an end without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Remember that my life is just a breath; I will not see happiness again.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Those watching me won't see me anymore; your eyes will be looking for me, but I will be gone.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 When a cloud disappears, it's gone, just as anyone who goes down to Sheol does not come back up. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 They will never return home, and the people they knew will forget them.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 So, no, I won't hold my tongue—I will speak in the agony of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I the sea or a sea monster that you have to guard me?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 If I tell myself, ‘I'll feel better if I lie down in my bed,’ or ‘it will help me to lie down on my couch,’
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 then you scare me so much with dreams and terrify me with visions
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 that I would rather be strangled—I would rather die than become just a bag of bones.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I hate my life! I know I won't live long. Leave me alone because my life is just a breath.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Why are human beings so important to you; why are you so concerned about them
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 that you inspect them every morning and test them every moment? Won't you ever stop staring at me?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Won't you ever leave me alone long enough to catch my breath?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 What have I done wrong? What have I done to you, Watcher of Humanity? Why have you made me your target, so that I'm a burden even to myself?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 If so why don't you pardon my sins, and take away my guilt? Right now I'm going to lie down in the dust, and though you will look for me, I will be gone.”
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
