Job 41
1 Can you pull out Leviathan with a hook? Can you tie its mouth shut?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Can you thread a rope through its nose? Can you pass a hook through its jaw?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will it beg you to let it go? Or will it talk softly to you?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will it make a contract with you? Will it agree to be your slave forever?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Will you play with it like a pet bird? Will you put it on a leash for your girls?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Will your trading partners decide on a price for him, and divide him up among the merchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Can you pierce his skin with many harpoons, its head with fishing spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 If you were to grab hold of it, imagine the battle you would have! You wouldn't do that again!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Any hope to capture it is foolish. Anyone who tries is thrown to the ground.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Since no one has the courage to provoke Leviathan, who would dare to stand up against me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who has confronted me with any claim that I should repay? Everything under heaven belongs to me.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Let me tell you about Leviathan: its powerful legs and graceful proportions.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can remove its hide? Who can penetrate its double coat of armor?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who can open its jaws? Its teeth are terrifying!
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Its pride is its rows of scales, closed tightly together.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Its scales are so close together that no air can pass between them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Each scale attaches to the next; they lock together and nothing can penetrate them.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 When it sneezes light shines out. Its eyes are like the rising sun.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Flames pour from its mouth, sparks of fire shoot out.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Smoke comes from its nostrils, like steam from a kettle on a fire made of reeds.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Its breath sets fire to charcoal as flames shoot from its mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Its neck is powerful, and all who face him shake with terror.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Its body is dense and solid, as if it is made from cast metal.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Its heart is rock-hard, like a millstone.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 When it rises, even the powerful are terrified; they retreat as it thrashes about.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Swords just bounce off it, as do spears, darts, and javelins.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 It brushes aside iron like straw, and bronze like rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Arrows cannot make it run away; stones from slingshots are like pieces of stubble.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Clubs are also treated like stubble; it laughs at the sound made by flying spears.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Its underparts are covered with points as sharp as broken pots; when it drags itself through the mud it leaves marks like a threshing sledge.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 It churns up the sea like water in a boiling pot, like a steaming bowl when ointment is mixed.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 It leaves a glistening wake behind it as if the sea had white hair.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 There is nothing on earth like it: a creature that has no fear.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 It looks down on all other creatures. It is the proudest of all.”
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
