Job 31
1 I vowed to myself never to look with desire at young women.
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 What should people expect to receive from God? What reward should the Almighty on high give them?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Isn't it disaster for the wicked and destruction for those who do wrong?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Doesn't God see everything I do—even count every step I take?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Have I lived a deceitful life? Have I been eager to tell lies?
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 No! Let God weigh me on the scales of his justice and let him discover my integrity.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 If I have wandered from God's way, if I have let what I see become my desires, if there's any stain of sin on my hands,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 then let someone else eat what I have sown, and all that I have grown be uprooted.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 If a woman has seduced me, or if I have looked for an opportunity to sleep with my neighbor's wife,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 then let my wife serve another, let other men sleep with her.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For that would be wicked, a sin deserving punishment,
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 for this sin is like a fire that leads to destruction, destroying everything I have.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 If I had refused to listen to my menservants or maidservants when they brought their complaints to me,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 what would I do when God came to judge me? How would I reply if he investigated me?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Didn't the same God make all of us?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 Have I refused to give the poor what they needed, or caused widows to despair?
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Have I even eaten just a piece of bread by myself? Haven't I always shared my food with orphans?
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 From when I was young I was a father to orphans and took care of widows.
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 If ever I saw someone needing clothes, the poor without anything to wear,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 they always thanked me for the wool clothing that kept them warm.
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 If I raised my hand to hit an orphan, confident that if it came to court the judges would be on my side,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 then let my shoulder be pulled from its joint, my arm wrenched out of its socket.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Since I'm terrified of what punishment God may have in store for me, and because of his majesty, I could never do this.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Have I put my trust in gold, calling fine gold, ‘My security’?
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 Have I delighted in being rich, happy at all my wealth I had gained?
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 Have I looked at the sun shining so brilliantly or the moon moving in majesty across the sky
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 and been tempted to secretly worship them by kissing my hand to them in devotion?
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 This too would be a sin deserving punishment for it would mean I had denied God above.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Have I ever been happy when disaster destroyed those who hated me, or celebrated when evil took them down?
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 I have never allowed my mouth to sin by putting a curse on someone's life.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 Haven't my family asked, ‘Is there anyone who has not eaten as much as they wanted of his food?’
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 I have never let strangers sleep in the street; I have opened my doors to travelers.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Have I concealed my sins from others, hiding my wrongdoing deep inside me?
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Was I afraid of what everybody else would think, scared of the contempt families would show me, so that I kept quiet and didn't go outside?
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Why won't anyone listen to what I'm saying! I'm signing my name to endorse everything I've said. Let the Almighty answer me. Let my accuser write down what he is charging me with.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 I would hold them up high; I would wear them on my head like a crown.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 I would explain to him everything I'd done; I would hold my head high before him.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 If my land has cried out against me; if her furrows have wept over me;
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 if I have taken its crops without payment or if I have caused harm to the farmers;
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 then let thorns grow instead of wheat, and weeds instead of barley.” The words of Job are ended.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
