Job 29
1 Job went on speaking.
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “I wish I was back in the old days when God looked after me!
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 His light shone above me and lit my way through the darkness.
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 When I was young and strong, God was my friend and spoke to me in my home.
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 The Almighty was still with me and I was surrounded with my children.
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 My herds produced much milk, and oil flowed freely from my olive presses.
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 I went out to the city gate and took my seat in the public square.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 The young men saw me and moved out of the way; the elders would stand up for me.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 The leaders remained silent and covered their mouths with their hands.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 The voices of the officials were hushed; they held their tongues in my presence.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Everyone who listened to me praised me; whoever saw me commended me,
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 because I gave to the poor who called out to me and the orphans who had no one to help them.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Those who were about to die blessed me; I made the widow sing for joy.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Being true and acting right were what I wore for clothing.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 I was like eyes for the blind and feet for the lame.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 I was like a father to the poor, and I defended the rights of strangers.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 I broke the jaw of the wicked and made them drop their prey from their teeth.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 I thought I would die at home, after many years.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Like a tree my roots spread out to the water; the dew rests on my branches overnight.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Fresh honors were always being given to me; my strength was renewed like an unfailing bow.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 People listened carefully to what I had to say; they kept quiet as they listened to my advice.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Once I had spoken they had nothing else to say; what I said was enough.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 They waited for me like people waiting for rain; their mouths wide open for the spring rain.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 When I smiled at them they could hardly believe it; my approval meant all the world to them.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 I decided the way forward as their leader, living like a king among his soldiers, and when they were sad I comforted them.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
