Job 16
1 Job replied,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “I've heard all this before. You are comforters who just cause trouble!
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Will your windy speeches never cease? What's bothering you that you have to answer me?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 I could talk like you do if you were in my place, stringing words together to criticize you, ridiculing you with a toss of my head.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 I could build you up by my mouth speaking words; the movement of my lips would ease your pain.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 For me, if I speak it doesn't ease my pain, and if I don't speak the pain is still there.
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 God, you have worn me out. You have destroyed my whole family.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 You have made me shrivel up, which is a witness against me; my thin body testifies against me.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 He has torn me apart in his anger; in his hostility he has gnashed his teeth at me; my enemy pierces me with his fierce look.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 People stare at me with their mouths wide open, they slap me on my cheeks to mock me, they crowd around me to attack me.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God has handed me over to evil people; he has thrown me into their hands.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 I was living in peace and he smashed me to pieces. He grabbed me by the neck and dashed me to pieces. He set me up as his target.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 His archers surround me. His arrows pierce my kidneys without mercy. He pours out my gall on the ground.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Like a wall he breaks me down, breach upon breach, rushing at me like a warrior.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 I have sown sackcloth to cover my skin; my strength lies broken in the dust.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face is red from crying and dark shadows surround my eyes,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 although I have done nothing wrong and my prayer is pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Earth, do not cover up my blood. May my cry find no place to hide.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Look, right now my witness is in heaven; the one who speaks for me is on high.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 My friends scorn me, but my eyes pour out tears to God.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 I want my witness to speak for me with God as someone does for their friend.
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 For in a few short years I shall go down that road from which I shall not return.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
