Job 14
1 Life is short and full of trouble,
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 like a flower that blooms and withers, like a passing shadow that soon disappears.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Do you even notice me, God, and why do you have to drag me to court?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring something clean of what is unclean? No one.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 You have determined how long we shall live—the number of months, a time limit on our lives.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 So leave us alone and give us some peace—so like a laborer we could enjoy a few hours of rest at the end of the day.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Even a tree that's cut down has the hope of sprouting again, of sending up shoots and continuing to live.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Even though its roots grow old in the earth, and its stump dies in the ground,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 just a trickle of water will make it bud and grow branches like a young plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But human beings die, their strength dwindles away; they perish, and where are they then?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Like water evaporating from a lake and a river that dries up and disappears,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 so human beings lie down and don't get up again. Until the heavens cease to exist they will not awake from their sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 I wish you would hide me in Sheol; conceal me there until your anger is gone. Set a definite time for me there, and remember me! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Will the dead live again? Then I would have hope through all my time of trouble until my release comes.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 You would call and I would answer you; you would long for me, the being that you made.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Then you would look after me and wouldn't be watching me to see if I sinned.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 My sins would be sealed up in a bag and you would cover my guilt.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 But just as the mountains crumble and fall, and the rocks tumble down;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 as water wears away the stones, as floods wash away the soil, so you destroy the hope people have.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 You continually overpower them and they pass away; you distort their faces in death and send them away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Their children may become important or fall from their positions, but they don't know or see any of this.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 As people die they only know their own pain and are sad for themselves.”
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
