Job 10
1 I hate my life! Let me speak freely about my complaints—I can't keep my bitterness to myself.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I will tell God, “Don't just condemn me—tell me what you have against me.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Do you enjoy accusing me? Why do you reject me, someone you made with your own hands, and yet smile on the scheming of the wicked?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Do you have human eyes? Do you see like human beings do?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Is your life as short as mortal beings? Are your years as brief as those of humanity,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 that you have to examine my wrongs and investigate my sins?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Even though you know I'm not guilty, no one can save me from you.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 You made me and shaped me with your own hands, and yet you destroy me.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember that you shaped me like a piece of clay—are you now going to turn me back into dust?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 You poured me out like milk, you curdled me like cheese.
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 You clothed me with skin and flesh; you wove my body together with bones and muscles.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 You granted me life and showed me your kindness; you have taken great care of me.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 But you kept these things hidden in your heart. I know your purpose was
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 to watch me, and if I sinned, then you would not forgive my wrongs.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I'm guilty I'm in trouble, if I'm innocent I can't hold my head high because I'm totally disgraced as I look at my sufferings.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 If I do hold my head high you hunt me down like a lion, showing how powerful you are in hurting me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 You repeat your arguments against me, you pour out more and more of your anger against me, you send fresh armies against me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 So why did you allow me to be born? I wish that I had died, and nobody had ever seen me!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 It would have been better if I had never existed, taken straight from the womb to the grave.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 I only have a few days left, so why don't you leave me alone so I can have a little peace
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 before I go to where I shall never return from, the land of darkness and the shadow of death—
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 the land of total darkness where death's shadow lies, a place of chaos where light itself is darkness.”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
