Habakkuk 1
1 This is the message that Habakkuk saw in vision.
Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:
2 Lord, how long do I have to cry out for help and you don't listen? I cry out, “Violence!” but you don't save us from it.
Докога, Господи, ще викам, а ти не щеш да слушаш? Викам към тебе за насилие, но не щеш да избавиш.
3 Why do you force me to see this wickedness and suffering? Why do you just observe such destruction and violence? Arguments and fighting happen right in front of me!
Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.
4 As a result the law is paralyzed, and justice never wins. The wicked crowd out those who do right so that the course of justice is perverted.
Затова, законът е отслабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.
5 Look around at the nations, watch and be surprised and amazed. Something is going to happen in your time that you wouldn't believe even if you were told.
Погледнете между народите, вникнете, И се очудете много; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Което няма да повярвате ако и да ви се разкаже.
6 Watch! I am raising up the Babylonians, a cruel and brutal people who will march across the world to seize other lands.
Защото, ето, аз повдигам Халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света, За да завладее селища, които не са негови.
7 They are fearsome and terrifying, and so proud of themselves that they set their own rules.
Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.
8 Their horses are faster than leopards and fiercer than hungry wolves. Their cavalry charges, racing in from far away. Like eagles, they swoop down to eat their prey.
Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който спеши да разкъсва.
9 Here they come, all intent on violence. Their armies advance in frontal assault as rapidly as the desert wind, capturing so many prisoners they are like sand.
Всички идат да насилстват; Лицата им са насочени на напред, И събират пленници като пясък.
10 They mock kings and scoff at rulers. They laugh in scorn at fortresses—they pile up earth ramps and capture them.
Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.
11 Then they sweep on by like the wind and are gone. They are guilty because their own strength is their god.
Тогава духът му се изменя; Преминава като завоевател, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.
12 Haven't you existed from eternity past? You are Lord my God, my Holy One, you do not die. Lord, you appointed them to execute judgment; God our Rock, you sent them to punish us.
Не си ли ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат твоите съдби над нас; И ти Могъщи, си ги поставил за наше наказание.
13 Your eyes are too pure to look upon evil; you cannot stand the sight of wrong. So why do you put up with untrustworthy people? Why are you silent when the wicked destroy those who do less evil than they do?
Тъй като очите ти са твърде чисти, за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,
14 You make people become like fish in the sea, or like crawling insects, that have no ruler.
И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?
15 They drag everyone up with hooks, they pull them out with nets, catching them in dragnets. Then they happily celebrate.
Халдеецът изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; За това се весели и се радва.
16 They worship their nets as if they were gods, making sacrifices and burning incense to them, because by their nets they live in luxury, eating rich food.
По тая причина жертва на мрежата си, И гори тамян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.
17 Will they keep on unsheathing their swords forever, killing nations without mercy?
Но дали за това ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?
