Genesis 8
1 But God hadn't forgotten about Noah and all the wild animals and livestock with him in the ark. God sent a wind to blow over the earth, and the floodwaters started to drop.
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 The subterranean waters were closed off, and the heavy rainfall was stopped.
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 The floodwaters steadily receded from the earth. They had gone down so much that by 150 days after the flood began
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 the ark grounded on the mountains of Ararat. This happened on the seventeenth day of the seventh month.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 The waters continued to drop so that by the first day of the tenth month the tops of mountains could be seen.
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 Forty days later Noah opened the window he'd made in the ark,
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 and sent a raven out. It flew back and forth until the water on the earth had dried up.
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
8 Then he sent a dove out to see if the waters had gone down enough to expose dry ground.
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 But the dove couldn't find anywhere to land. So it came back to Noah in the ark because water was still covering the whole earth. He reached out his hand, picked up the dove, and took it back into the ark with him.
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 He waited another seven days and sent the dove out from the ark again.
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 When it came back to him in the evening it had a freshly-picked olive leaf in its beak, so Noah knew the floodwaters were mainly gone from the earth.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 Again he waited another seven days and sent the dove out again, but this time it didn't return to him.
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 By now Noah was 601, and by the first day of the first month, the floodwaters on the earth were gone. Noah pulled back the ark's covering and saw that the ground was drying out.
В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 By the twenty-seventh day of the second month the earth was dry.
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15 Then God told Noah,
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 “Leave the ark, you and your wife, your sons and their wives.
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Let all the animals go—the birds, the wild animals, the creatures that run along the ground—so that they can breed and increase their numbers on the earth.”
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 So Noah and his wife, his sons and their wives, left the ark.
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 All the animals, all the creatures that run along the ground, all the birds—everything that lives on land—also left, each kind leaving together.
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
20 Noah built an altar, and sacrificed some of the clean animals and birds as a burnt offering.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
21 The Lord accepted the sacrifice, and said to himself, “I won't ever again curse the ground because of human beings, even though every single thought in their minds is evil from childhood. I won't ever destroy all life again as I have just done.
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
22 As long as the earth exists, seedtime and harvest, cold and heat, summer and winter, day and night, will never come to an end.”
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
A Dove is Sent Forth from the Ark
