Genesis 44
1 Joseph ordered his household supervisor, “Fill the men's sacks with as much grain as they can hold and put each man's money at the top of his sack.
После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
2 Then put my special silver cup at the top of the sack of the youngest, along with the money for his grain.” He did as Joseph told him.
и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 At sunrise they were sent on their way with their donkeys.
На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 They had hardly left the city when Joseph told his household supervisor, “Go after those men, and when you catch up with them, ask them, ‘Why have you paid back good with evil by stealing my master's silver cup?
А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 This is the cup he personally drinks from, and which he uses for divination. What you've done is really evil!’”
Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 When he caught up with them, he told them what Joseph had said.
И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
7 “My lord, what are you saying?” they replied. “We your servants wouldn't do anything like that!
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 Remember that we brought back the money we found at the top of our sacks when we returned from Canaan. Why would we steal silver or gold from your master's house?
Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 If any one of us is found with it, he shall die, and all of us will become your slaves.”
Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 “Whatever you say,” the man replied, “but only the one found with it will become my slave since the rest of you will be free of any blame.”
А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 They all unloaded their sacks and put them on the ground. They each opened their own sacks.
Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 The household supervisor searched the sacks, beginning with the oldest and working his way down to the youngest. The cup was found in Benjamin's sack.
И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 The brothers tore their clothes in grief. Then they loaded their sacks back on their donkeys and headed back to the city.
Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 Joseph was still at home when Judah and his brothers arrived, and they fell to the ground before him.
И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 “Why did you do this?” Joseph asked. “Don't you know a man like me can find out things through divination?”
И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
16 “My lord, what can we say?” Judah replied. “How can we explain this to you? In what way can we prove our innocence? God has exposed the guilt of your servants. My lord, we are your slaves—all of us, including the one who was found with the cup.”
Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 “I wouldn't do anything like that!” Joseph replied. “Only the man who was found with the cup will become my slave. The rest of you are free to return to your father.”
Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Judah came closer and said to him, “If you please, my lord, let your servant just say a word. Please don't become angry with your servant, even though you are as powerful as Pharaoh himself.
Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
19 My lord, previously you asked us, ‘Do you have a father or a brother?’
Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
20 We told you, my lord, ‘We have an elderly father, and a younger brother, born when our father was already old. The boy's brother is dead. He is the only one of his mother's children left, and his father loves him dearly.’
И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 Then you ordered us, ‘Bring him here to me so I can see him.’
И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 We told you, ‘The boy can't leave his father; if he did, his father would die.’
И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 But you told us, ‘If your youngest brother doesn't come with you, you won't see me again.’
А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 So when we went back to your servant, our father, we explained to him everything you had told us.
И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 However, later on, our father told us, ‘Go back and buy some more food.’
А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26 But we said, ‘There's no way we can go back unless Benjamin our youngest brother goes with us, because we won't be able to see the man if Benjamin isn't with us.’
ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 Then my father said to us, ‘You realize that my wife had two sons for me.
И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28 One is no more, ripped to pieces no doubt, for I've never seen him since.
Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
29 If you take this one away from me too, and something bad happens to him, you'll send this old man to his grave in grief.’ (Sheol h7585)
и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
30 So if the boy isn't with us when I go back to my father, whose life depends on the life of the boy,
И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 as soon as he sees the boy isn't there he'll die, and we will really send this old man, our father, to his grave in grief. (Sheol h7585)
като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
32 In fact I gave myself as the guarantee for the boy to my father. I told him, ‘If I don't bring him back to you, then I will always carry the blame!’
Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33 So please let me stay here as my lord's slave instead of the boy. Let him go back home with his brothers.
Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 For how could I ever go back to my father if the boy wasn't with me? I couldn't stand seeing the anguish that would cause my father.”
Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
