Genesis 3
1 The serpent was more cunning than any of the other wild animals that the Lord God had made. He asked Eve, “Did God really say that you can't eat fruit from every tree in the garden?”
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Eve replied to the serpent, “We can eat from the trees in the garden, but not the fruit from the tree in the middle of the garden.
Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 God told us, ‘You mustn't eat from that tree, or even touch it, otherwise you'll die.’”
но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 “You certainly won't die,” the serpent told Eve.
А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 “It's because God knows that as soon as you eat it, you'll see things differently, and you'll be like God, knowing both what is good and what is evil.”
но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 Eve saw that the fruit of the tree appeared good to eat. It looked very attractive. She really wanted it so she could become wise. So she took some of its fruit and ate it, and she gave some to her husband, who was with her, and he ate it too.
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Immediately they saw everything differently and realized they were naked. So they sewed fig leaves together to cover themselves up.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 Later they heard the Lord walking in the garden in the evening when the breeze was blowing. Adam and Eve went and hid out of sight of the Lord God among the trees of the garden.
И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 The Lord God called out to Adam, “Where are you?”
Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 “I heard you walking in the garden and I was afraid because I was naked, so I hid,” he replied.
А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 “Who told you that you were naked?” asked the Lord God. “Did you eat fruit from the tree I ordered you not to?”
А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 “It was the woman you gave me who gave me the fruit from the tree, and I ate it,” Adam replied.
И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 The Lord God asked Eve, “Why have you done this?” “The serpent tricked me, and so I ate it,” she replied.
И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Then the Lord God told the serpent, “Because of what you've done, you are cursed more than any of the other animals. You will slide along on your belly and eat dust as long as you live.
Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 I will make sure you and your children, and the woman and her children, are enemies. One of her children will crush your head, and you will strike his heel.”
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 He told Eve, “I will make pregnancy much more difficult, and giving birth will be very painful. However, you will still desire your husband, but he will have control over you.”
На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 He told Adam, “Because you did what your wife told you, and ate fruit from the tree after I ordered you, ‘Don't eat fruit from this tree,’ the ground is now cursed because of you. You will have to work painfully hard to grow food from it throughout your whole life.
А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 It will grow thorns and thistles for you, and you will have to eat wild plants.
Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 You will have to sweat to grow enough food to eat until you die and return to the ground. For you were made from dust and you will return to dust.”
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 Adam named his wife Eve, because she was to be the mother of all human beings.
И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 The Lord God made Adam and Eve clothes from animal skins and dressed them.
И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 Then the Lord God observed, “Look, the human beings have become like one of us, knowing both what is good and what is evil. Now if they take the fruit from the tree of life and eat it, then they'll live forever!”
И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 So the Lord God expelled them from the Garden of Eden. He sent Adam to cultivate the ground from which he'd been made.
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 After he drove them out, the Lord God placed on the east side of the Garden of Eden angels and a sword that flashed in every direction. They were to prevent access to the tree of life.
Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
