Ecclesiastes 3
1 Everything has its own time—a time for all that happens here:
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 A time of birth, and a time of death. A time of planting, and a time of harvest.
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 A time of killing, and a time of healing. A time of tearing down, and a time of building up.
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 A time of crying, and a time of laughing. A time of mourning, and a time of dancing.
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 A time of throwing away stones, and a time of gathering up stones. A time of embracing, and a time of avoiding embracing.
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 A time of searching, and a time of giving up searching. A time of keeping, and a time of throwing away.
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 A time of tearing, and a time of mending. A time of keeping quiet, a time of speaking up.
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 A time of loving, and a time of hating. A time of warfare, and a time of peace.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 So what do you get for all your hard work?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 I have examined what God gives us to do.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 Everything God does is beautifully timed, and even though he has also placed the idea of eternity in our minds, we can't fully understand what God does from beginning to end.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 I concluded that there's nothing better than being happy and looking for the good in life.
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 In addition everyone should eat and drink and enjoy their work—this is God's gift to us.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 I also concluded that everything God does lasts forever: nothing can be added to it or taken away from it. God acts in this way so that people may stand in awe of him.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 Whatever was, is; and whatever will be, has been, and God examines the whole of time.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 I also observed that here on earth there was evil even in the place where there was supposed to be justice; even where things were meant to be right, there was evil.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 But then I thought to myself, “Ultimately God will judge both those who do right and those who do wrong, and every deed and action, at the appointed time.”
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 I also thought to myself, “Regarding what happens to human beings—God proves to us that we're no better than animals.”
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 For what happens to human beings is the same as what happens to animals—in the same way one dies, the other dies too. They all have the breath of life—so regarding any advantage human beings have over animals, there is none. Definitely this is very hard to understand!
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 They all end up in the same place—they all came from dust, and they all return to dust.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Who really knows whether the breath of life of human beings goes up above, and the breath of life of animals goes down below to the earth?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 So I concluded that there's nothing better than for people to enjoy their work. This is what we are meant to do. For who can bring anyone back from the dead to show them what will happen after they die?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
