Ecclesiastes 12
1 Remember your Creator while you are young, before days of trouble come and you grow old, saying, “I'm not enjoying life anymore.”
И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях,
2 Before the light fades—sun, moon, and stars—and rain clouds return to darken the skies.
Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 Before the guards of the house tremble and the strong men are bent over, the grinders stop working because there are only a few left, and the ones looking through the windows only see dimly,
Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 and the doors to the street are shut. Before the sound of the grinding mill grows low, and you wake up early when the birds are singing, but you can hardly hear them.
Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;
5 Before you develop a fear of heights and worry about going out on the streets; when the almond tree blossoms, the grasshopper crawls along, and desire fails, for everyone has to go to their eternal home as the mourners go up and down the street.
Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците,
6 Before the silver cord is snapped and the golden bowl is broken; before the water jug is smashed at the spring, or the pulley is broken at the well.
Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 Then the dust returns to the earth from which it came, and the breath of life returns to God who gave it.
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
8 “Everything passes! It's all so hard to understand!” says the Teacher.
Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 Not only was the Teacher a wise man, he also taught what he knew to others. He thought about many proverbs, studying them and arranging them.
и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 The Teacher looked for the best way to explain things, writing truthfully and honestly.
Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 The words of the wise are like cattle prods. Their collected sayings are like nails driven home, given by one shepherd.
Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 In addition, my student, take care, for there's no end to book writing, and too much study wears you out.
А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 To sum up now that everything has been discussed: Respect God by keeping his commandments, for that's what everyone should do.
Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)
14 God is going to judge us for everything we do, including what we do secretly, whether good or bad.
Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
