Ecclesiastes 1
1 Here are the words of the Teacher, the king of Jerusalem, David's son.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 “Everything passes—it's so temporary! It's all so hard to understand!” says the Teacher.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What benefit do you get for slaving away in this life?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 People come, and people go, but the earth lasts forever!
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 The sun comes up, and the sun goes down, and then rushes to its place to rise again.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 The wind blows south, and then turns to the north. Round and round it spins, finally coming full circle.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 Streams all flow into the sea, but the sea never becomes full. The streams return to the place from where they came.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 Everything just keeps on going. You can't say all there is to say. You can't see all there is to see. You can't hear all there is to hear.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 Everything that was will continue to be; everything that has been done will be done again. Nothing new ever happens here.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 There's nothing anyone can point to and say, “Look! Here's something new.” In fact it's been around for ages, long before our time.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 The problem is we don't remember people from the past, and people in the future won't remember those who came before them.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I am the Teacher, and I was king over Israel, reigning from Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 I decided to focus my mind to explore, using wisdom, everything that happens here on earth. This is a tough assignment that God has given people to keep them busy!
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I examined everything people do here on earth, and discovered that it's all so temporary—trying to understand it is like trying to pin down the wind!
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 You can't straighten what is twisted, and you can't count what isn't there.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I thought to myself, “I've become very wise, wiser than all the kings of Jerusalem before me. My mind has gained a great deal of wisdom and knowledge.”
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 So I decided to use my mind to learn everything about wisdom, and madness and foolishness as well. But I found out that this is as hard as trying to catch hold of the wind.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For with great wisdom comes great frustration. The greater the knowledge, the greater the pain.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
