Deuteronomy 32
1 Heaven, listen as I speak; Earth, hear what I'm saying.
Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 May my teaching fall gently like the rain; may my words drop lightly like the dew, like soft rain on new grass, like spring showers on growing plants.
Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
3 I will praise the Lord's character. Tell everyone how great he is!
Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
4 He is the Rock. Everything he does is perfect, for all his ways are right. He is the trustworthy God who is never unjust; he is fair and honest.
Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
5 His children have acted immorally towards him; so they are no longer his children because of their sinful stains. They are a perverse and corrupt people.
Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
6 Is this any way to repay the Lord, you foolish, stupid people? Isn't he your Father who created you? Isn't he the one who turned you into a nation and made you strong?
Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Remember the olden days; think about times long ago. God and ask your father, and he will explain them to you. Talk to your elders, and they will let you know.
Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
8 The Most High gave the nations their lands when he divided the human race; he fixed their borders depending on their gods.
Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
9 But the Lord's people are his, Israel is his chosen one.
Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
10 He found you in a desert land, in a desolate wasteland of whirlwinds. He protected you; he cared for you; he looked after you as the one he loved the most.
Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
11 Like an eagle watching over its nest, hovering over its chicks, he spread his wings and picked you up and carried you along.
Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
12 The Lord was the only one who led you; no foreign god was with him.
Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
13 The Lord gave you the high country to rule, and fed you with the crops of the field to eat. He sustained you with honey from the rock and olive oil from the flinty crag,
Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
14 with yogurt from the herd and milk from the flock, with the fat of lambs, with rams from Bashan, and goats, along with the best wheat. You drank the wine made from the best grapes.
С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
15 But Israel, you grew fat and rebelled—fat, overweight, and bloated with food. You abandoned the God who made you and despised the Rock of your salvation.
А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
16 You made the Lord jealous by worshiping foreign gods; you made him angry with such disgusting practices.
С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
17 You offered sacrifices to demons instead of God, to gods you didn't know anything about, to brand-new gods that your forefathers didn't worship.
Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
18 You dismissed the Rock who fathered you; you forgot the God who gave birth to you.
А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
19 The Lord rejected them when he saw this; his sons and daughters made him angry.
Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 He said: “I will turn away from them. Then I'll see what happens to them! They are a perverse people, unfaithful children.
И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
21 They have made me jealous by worshiping things that are not God; they have made me angry with their useless idols. So I will make them jealous using a people that aren't really a nation; I will make them angry using ignorant foreigners.
Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
22 My anger has been set on fire, burning down to the depths of the grave, destroying the earth and all it produces, even setting fire to the foundations of the mountains. (Sheol h7585)
Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините. (Sheol h7585)
23 I will pile disasters on them; I will use up my arrows shooting at them.
Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
24 They will waste away from hunger, destroyed by disease and poisonous plague. I will send wild animals to bite them with their teeth, the fangs of snakes that slide along the ground.
Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
25 Outside in the streets the sword kills their children, inside their homes, they die from fright; young men and young women, children and old people.
Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
26 I would have told them I was going to cut them to pieces and wipe out even the memory of them;
Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
27 but I didn't want to hear their conquerors jeering, their enemies misunderstanding what had happened and saying, ‘We won all by ourselves, the Lord didn't have anything to do with it.’
Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28 Israel is a nation that doesn't think straight; none of them understand anything.
Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
29 How I wish they were wise, so they could understand it; they would recognize what was going to happen to them.
О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
30 How on earth could one man chase after a thousand, or two make ten thousand run away, unless their Rock of protection had sold them, unless the Lord had surrendered them?
Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
31 The rock they rely on is not like our Rock, as even our enemies admit.
Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.
32 But their vine comes from the vine of Sodom, from the fields of Gomorrah. Their grapes are poisonous; they are bitter bunches.
Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
33 Their wine is the poison of serpents, deadly snake venom.
Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
34 I've stored this all up; it's sealed in my vaults.
Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 I make sure justice is done, I will repay. The time is coming when they will fall, their day of disaster is approaching, their doom will soon arrive.”
На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
36 The Lord is going to vindicate his people; he will be merciful to his servants when he sees that they have no strength left, and that everyone is gone, whether slave or free.
Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.
37 He'll ask, “What happened to your gods, the rock where your went for protection?
И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
38 Who ate the fat of your sacrifices and drank the wine of your drink offerings? Have them come and help you; have them come and protect you!
Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
39 Listen! I am the only God! There is no other God except me! I bring death, and I give life; I wound, and I heal. No one can be rescued from my power.
Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
40 I hold up my hand to heaven and solemnly declare on my eternal life,
Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
41 when I sharpen my shining sword and pick it up to execute judgment, I will repay my enemies and punish those who hate me as they deserve.
Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
42 My arrows will become drunk with blood, as my sword eats flesh; the blood of those who are killed and captured, the heads of the enemy's leaders.”
Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
43 Celebrate with him! Let all God's angels worship him! Celebrate, foreigners, with his people; because he will pay back those who killed his children. He will punish his enemies, and repay those who hate him; he will purify his land and his people.
Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
44 Then Moses came with Joshua son of Nun and recited all the words of this song for the people to hear.
И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
45 After Moses finished reciting the whole song to all the Israelites,
И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
46 he told them, “Think about all these words I've declared to you today, so you can order your children to follow carefully everything in this law.
Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
47 Don't treat these words as trivial because they are your life, and by them you will have long lives in the country that you will own after crossing the Jordan.”
Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
48 That same day the Lord told Moses,
В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
49 “Climb up into the Abarim mountains to Mount Nebo, in the land of Moab opposite Jericho, and look over the country of Canaan, which I am giving to the Israelites for them to own.
Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
50 There on the mountain you've climbed, you will die and join your people in death, in the same way your brother Aaron died on Mount Hor and joined his people.
и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
51 For there at the waters of Meribah-kadesh in the Desert of Zin, you both were unfaithful to me. You misrepresented me to the Israelites when you didn't treat me as holy in their presence.
защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
52 Though you will see the country that I am giving the Israelites from a distance, you won't enter it.”
За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
