< Acts 2 >
1 When the day of Pentecost came, they were all meeting together in one place.
Кала авиля свэнко Пандэшако дес, онэ сас андэ екх тхан.
2 Suddenly a noise came from heaven like a roaring wind that filled the whole house where they were staying.
Сыго авиля шумо пав болыбэн, сар фартэ зораля балвалятар, и пхэрдярдя всаворо чер, кай онэ сас.
3 They saw what looked like separate tongue-shaped flames that settled on each of them.
Авиле лэнди шыба, сар яга, савэ всаворэ екх пала екх сжыле по кажно мануш.
4 All of them were filled with the Holy Spirit and began to speak in different languages as the Spirit gave them the ability to do so.
Всаворэ пхэрдиле Свэнтонэ Духоса и линэ тэ дэн дума пэ авэр шыба, сар о Духо дэлас лэнди тэ пхэнэн.
5 At that time there were devout Jews from every nation on earth living in Jerusalem.
Андо Иерусалимо сас дэвлэкунэ иудеёря андай всаворэ пхувья талай болыбэн.
6 When they heard this noise, a large crowd of them gathered. They were puzzled because everyone heard their own language being spoken.
И сар тердяпэ кадва шумо, стидэпэ бут мануша и на полэнас, со терэлпэ, колэсти со всаворэ ашунэнас, сар апостолоря дэнас дума пэ лэндирэ шыба.
7 They were totally amazed, saying, “Look, these people who are speaking—aren't they all Galileans?
Всаворэ фартэ дивонаспэ и дэнас дума машкар пэстэ: — Кала, савэ дэн дума, най всаворэ галилеяноря?
8 So how is it that we can all hear them speaking in our own mother tongue?
Сар амэ ашунас пэстири шыб, сави амэ жанас амарэ бэяндимастар?
9 Parthians, Medes and Elamites; people from Mesopotamia, Judaea and Cappadocia, Pontus and Asia,
Машкар амэндэ исин парфяноря и мидяноря, еламиторя и ко жувэл андэ Месопотамия, Иудея и Кападокия, Понто и Цэкни Азия,
10 Phrygia and Pamphylia; from Egypt and the area of Libya around Cyrene; visitors from Rome, both Jews and converts,
Фригия и Памфилия, Египто и пхув андэ Ливия, сави пашай Киринея, и кола, ко жувэл андо Римо,
11 Cretans and Arabians—we hear them speaking in our own languages about all the great things God has done.”
иудеёря и прозелиторя, критяноря и араборя. Ашунэнас, сар онэ дэн дума амаря шыбаса палай барэ рындоря Дэвлэстирэ?
12 They were all amazed and confused. “What does this mean?” they asked each other.
Всаворэ дивосавэнас и на дополэнас, пхэнэнас екх екхэсти: — Со када терэлпэ?
13 But others jeered and said, “They've been drinking too much wine!”
Ай авэр асанас лэндар тай пхэнэнас: — Онэ матиле гуглэ молэстар.
14 Then Peter stood up with the eleven disciples and spoke in a loud voice: “Fellow Jews and everyone living here in Jerusalem: pay attention to me and I'll explain all this to you!
Пэтро вщиля лэ дэшуекхэнца и зоралэ гласоса пхэндя лэнди: — Мурша иудеёря и всаворэ, ко жувэл андо Иерусалимо! Ашунэнтэ мэрнэ алава, кай тэ жанэн.
15 These men aren't drunk as you presume. It's only nine in the morning!
Онэ на матэ, сар тумэ гындон. Икхатар качи иня чясо дэнзорэско!
16 What's happening is what was predicted by the prophet Joel:
Нэ пала када пхэндя майанглал пророко Иоилё:
17 God says, ‘In the last days I will pour out my Spirit on everyone. Your sons and daughters will prophesy. Your young men will see visions. Your old men will dream dreams.
«Андэ палатунэ деса, — пхэнэл о Дэл, — шава Духо Мэрно пэ всаворэн манушэн, шавэ и щея тумарэ авэна тэ пхэнэн лав Дэвлэстар и шаворэ тумарэ авэна тэ дикхэн дикхимос, и пхурэ мурша тумарэ дикхэна сунэ Лэстар.
18 I will pour out my Spirit on my servants, both male and female, and they will prophesy.
И пэ бутярнэ и бутярня Мэрнэ андэ кола деса шава Мэрно Духо, и онэ авэна тэ пхэнэн лав Дэвлэстар.
19 I will also give you miraculous signs in the heavens above and on the earth below—blood, fire, and swirling smoke!
Мэ сикавава диворя по болыбэн упрэ и шпэры пэ пхув тэлэ, рат и яг, и баро тхув.
20 The sun will become dark, and the moon will become red like blood before the great and glorious day of the Lord.
Кхам калёла, и шон ашэла сар рат, жы кала авэла дес Раеско, баро и лашардо.
21 But whoever calls on the name of the Lord will be saved.’
И тунчи кажно, ко приакхарэла алав Раеско, авэла фэрисардо.
22 People of Israel, listen to this: Jesus of Nazareth was a man confirmed by God to you by the powerful miracles and signs that God performed through him, right here among you—as you well know.
Мурша Израилёстирэ! Выашунэн, со мэ пхэнава. Зораса тай дивоса и шпэраса, савэ о Дэл тердя черэз Лэстэ машкар тумэндэ, сар тумэ и жанэн, Дэвэл допхэндя тумэнди, со Мурш Исусо андав Назарето авиля Лэстар.
23 God, knowing beforehand what would happen, followed his plan and resolved to hand him over to you. By means of the hands of wicked men, you killed him by nailing him to a cross.
Сар Дэл загындосарэлас и жанэлас майанглэ, тумэ умардэ Лэс. Прэдинэ андэ прахарэндирэ васта, савэ примардэ Лэс кав трушул.
24 But God raised him back to life, freeing him from the burden of death, because death did not have the power to keep him a prisoner.
Нэ о Дэл жундярдя Лэс, росшындя грыжы миримастирэ, колэсти со миримасти на сас зор тэ уритярэл Лэс.
25 David says of him, ‘I saw the Lord always in front of me. I will not be shaken, for he is right beside me.
Давидо пхэнэл пала Лэстэ: «Дикхлем мэ англав пэстэ лэ Раес всавори вряма, Вов пай право риг паша мандэ, кай састэс тэ тэрдював.
26 That's why I'm so happy! That's why my words are full of joy! That's why my body lives in hope!
Важ кода радосайля води мэрно и лошарэл шыб мэрни; и всаворэ мэрнэ маса авэна тэ жувэн надияса.
27 For you will not abandon me in the grave, nor will you allow your Holy One to experience decay. (Hadēs )
Колэсти со Ту на ашавэса води мэрно андо адо и на дэса свэнтонэсти Тирэсти тэ ашэл прахоса. (Hadēs )
28 You have revealed to me the ways of life. You will fill me with joy with your presence.’
Ту дян манди тэ ужанав дром жувимаско, Ту пхэрдярэса ман лошаса англав Тутэ».
29 My brothers and sisters, let me tell you plainly that our ancestor David died and was buried, and his tomb is here with us to this day.
Пхралалэ! Домукэн ман тэ пхэнав тумэнди ворта. Прапапо Давидо муля и гарадо, и склэпо лэско амэндэ жыкай адесутно дес.
30 But he was a prophet, and knew that God had promised on oath to place one of his descendants on his throne.
Вов сас пророко и жанэлас, со о Дэл солахадя лэсти, со по троно авэла тэ бэшэл мануш пай лэско родо.
31 David saw what would happen and spoke about the resurrection of Christ—for Christ was not abandoned to the grave nor did he experience decay. (Hadēs )
Вов майанглал пхэндя, со Христосо жундёла андай мулэ, со на авэла ашадо о води Лэско андо адо, и тило Лэско на ашэла прахоса. (Hadēs )
32 God has raised this Jesus from the dead, and we're all witnesses of that.
Калэс Исусос о Дэл жундярдя андай мулэ, амэ всаворэ дикхасас када.
33 Now he's been exalted to God's right hand, and has received from the Father the Holy Spirit whom he promised, and has poured out what you're seeing and hearing.
Вов сас вазгло Дэвлэстирэ правонэ вастэса и приля лэ Дадэстар Свэнто Духо, пала Саво дя лав о Дэл, и со тумэ икхатар дикхэн и ашунэн.
34 For David didn't ascend into heaven, but he did say: the Lord told my Lord, ‘Sit down here at my right hand
Давидо на вазгляпэ по болыбэн, нэ вов пхэнэлас кадя: «Пхэндя Рай Дэл мэрнэ Раести: — Бэш пай право риг Мандар,
35 until I have made your enemies a stool to put your feet on.’
кола вряматэ, кала шава тирэ вражымарен кай и пэрнэ Тирэ».
36 Now let everyone in Israel be totally convinced of this: God has made this Jesus, who you killed on a cross, both Lord and Messiah!”
Кадя састэс жанэн, всаворо чер лэ Израилёско, со Калэс Исусос, Савэс тумэ примардэ кав трушул, о Дэл стердя Раеса и Христоса.
37 When the people heard this they were conscience-stricken. They asked Peter and the other apostles, “Brothers, what should we do?”
Кала онэ ашундэ када, заровдэ воденца и пхэндэ Пэтрости и аврэнди апостолонэнди: — Пхралалэ! Со амэнди тэ терас?
38 “Repent!” Peter told them. “All of you must be baptized in the name of Jesus Christ for the forgiveness of your sins, and you will receive the gift of the Holy Spirit.
Пэтро пхэндя лэнди: — Каисавэн и тэ болэлпэ кажно тумэндар важ алав Исусоско Христоско, кай Дэл тэ эртисарэл тумэнди бэзэха. И тунчи тумэ прилэна даро Свэнтонэ Духос.
39 This promise is given to you, to your children, and to all who are far away—everyone the Lord our God calls.”
Кадва лав дино тумэнди и тумарэ бэяцэнди, колэнди, ко дур, и всаворэнди, кас акхарэла амаро Рай Дэл.
40 Peter went on speaking, giving them much more evidence. He warned them, “Save yourselves from this perverted generation.”
И бут аврэ лавэнца вов умангэлас лэн: — Фэрисавэнпэ калэ хохавнэ родостар!
41 Those who accepted what he'd said were baptized, adding about three thousand people to the group of believers that day.
Кола, ко приля лэско лав, болдэпэ, и приашыле лэндэ андэ кодва дес варикай трин мия манушэн.
42 They committed themselves to what the apostles had taught them, and to the fellowship of the believers, “breaking bread” and praying together.
Онэ ритярэнаспэ апостолонэндирэ сытяримастэ, всавори вряма екхэтанэ дэнас дума, пхагэнас марно и мангэнаспэ Дэвлэс.
43 Everyone was in awe, and many miracles and signs were done through the apostles.
Всаворэ мануша сас андэ дар англав Дэл, и апостолоря сикавэнас бут шпэры и терэнас диворя.
44 All the believers were together and shared everything they had.
Всаворэ патикунэ сас екхэтанэ, и вся лэндэ сас гуртоско.
45 They sold their property and belongings, sharing the proceeds with everyone as they needed.
Онэ битинэнас пэско хулаимос тай барвалимос, и роздэнас всаворэнди, касти, со сас трэбуй.
46 Day after day they continued to meet together in the Temple, and ate together in their homes. They enjoyed their meals humbly and happily. They praised God, and everyone thought favorably of them.
Кажно дес онэ екхэтанэ сас андо храмо, ай пай чера пхагэнас марно, ханас хамос лошаса и отпхэрнадэ воденца,
47 Every day the Lord added to their number those who were being saved.
лашарэнас Дэвлэс. Онэ жувэнас андо мищимос всаворэнца манушэнца, и Рай кажно дес анэлас лэндэ фэрисардэн.