2 Samuel 1
1 After the death of Saul, David returned from attacking the Amalekites. He stayed in Ziklag for two days.
След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
2 Then on the third day a man arrived from Saul's camp. His clothes were torn and he had dust on his head. When he approached David, he bowed before him, and fell to the ground in respect.
на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
3 “Where have you come from?” David asked him. “I got away from the Israelite camp,” he replied.
И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
4 “Tell me what happened,” David asked. “The army ran away from the battle,” the man replied. “Many of them died, and Saul and his son Jonathan also died.”
И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
5 “How do you know Saul and Jonathan died?” David asked the man giving the report.
Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?
6 “I just happened to be there on Mount Gilboa,” he replied. “I saw Saul, leaning on his spear, with the enemy chariots and the charioteers advancing on him.
И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.
7 He turned around and saw me. He called out and I replied, ‘I'm here to help!’
И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8 He asked me, ‘Who are you?’ I told him, ‘I'm an Amalekite.’
И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
9 Then he told me, ‘Please come over here and kill me! I'm in terrible agony but life is still hanging on.’
Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
10 So I went over him and killed him, because I knew that wounded as he was he couldn't last long. I took the crown from his head and his bracelet from his arm, and I've brought them here to you, my lord.”
И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11 David grabbed hold of his clothes and ripped them, as did his men.
Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него
12 They mourned and cried and fasted until the evening for Saul and his son Jonathan, and for the army of the Lord, the Israelites, that had been killed by the sword.
И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
13 David asked man who brought him the report, “Where are you from?” “I'm the son of a foreigner,” he replied “I'm an Amalekite.”
А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14 “Why weren't you worried about killing the Lord's anointed one?” David asked.
И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
15 David called over one of his men and said, “Go ahead, kill him!” So the man cut the Amalekite down and killed him.
И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
16 David had told the Amalekite, “Your death is your own fault because you testified against yourself when you said, ‘I killed the Lord's anointed one.’”
И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник
17 Then David sang this lament for Saul and his son Jonathan.
Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
18 He ordered it to be taught to the people of Judah. It is called “the Bow” and is recorded in the Book of the Just:
(и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):
19 “Israel, the glorious one lies dead on your mountains. How the mighty have fallen!
Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.
20 Don't announce it in the town of Gath, don't proclaim it in the streets of Ashkelon, so that the Philistine women won't rejoice, so that the heathen women won't celebrate.
Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21 Mountains of Gilboa, may no dew or rain fall on you! May you have no fields that produce offerings of grain. For it was there that the shield of the mighty was defiled; Saul's shield, no longer cared for with olive oil.
Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.
22 Jonathan with his bow did not retreat from attacking the enemy; Saul with his sword did not return empty-handed from shedding blood.
От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
23 During their lives, Saul and Jonathan were much loved and very pleasant, and death did not divide them. They were faster than eagles, stronger than lions.
Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
24 Women of Israel, mourn for Saul, who gave you fine scarlet clothes decorated with gold ornaments.
Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
25 How the mighty have fallen in battle! Jonathan lies dead on your mountains.
Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти
26 I weep so much for you, my brother Jonathan! You were so very dear to me! Your love for me was so wonderful, greater than the love women have!
Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
27 How the mighty have fallen! The weapons of war are gone!”
Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
