2 Chronicles 9
1 The queen of Sheba heard how famous Solomon was, so she came to Jerusalem to test him with tough questions. She brought with her a very large entourage, with camels loaded with spices, large amounts of gold, and precious gemstones. She came to Solomon and asked him about everything she had on her mind.
И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
2 Solomon answered all her questions. There was nothing he couldn't explain to her.
И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.
3 When the queen of Sheba saw Solomon's wisdom, and the palace he had built,
А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,
4 the food on the table, how his officials lived, how his servants operated and how they were dressed, the clothes of the waiters, and the burnt offerings he presented at the Lord's Temple, she was so astonished she could hardly breathe.
ястията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
5 She told the king, “It's true what I heard in my own country about your proverbs and your wisdom!
И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
6 But I didn't believe what they told me until I came and saw with my own eyes. In fact, I wasn't told the half of it—the extent of your wisdom far exceeds what I heard!
Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.
7 How happy your people must be! How happy those who work for you, who stand here every day listening to your wisdom!
Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.
8 Praise the Lord your God who is so pleased with you, who placed you on his throne as king to rule on his behalf. Because of the love of your God for Israel he has made them secure forever, and he has made you king over them to do what is fair and right.”
Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
9 She presented the king with one hundred and twenty talents of gold, huge amounts of spices and precious stones. Never before had there been spices like those the queen of Sheba gave to King Solomon.
И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.
10 (Hiram and of Solomon's men, who brought gold from Ophir, also brought algum wood and precious stones.
(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.
11 The king used the algum wood to make steps for the Temple and for the royal palace, and into lyres and harps for the musicians. Nothing like them had ever been seen before in the land of Judah.)
А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).
12 King Solomon gave the queen of Sheba all wanted, whatever she asked for. This was far more than she had brought the king. Then she and her attendants returned home to her own country.
И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
13 The weight of gold that Solomon received each year was 666 talents,
А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,
14 not including that received from traders and merchants. All the kings of Arabia and governors of the land also brought gold and silver to Solomon.
освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.
15 King Solomon made two hundred shields of hammered gold. Each shield required six hundred shekels of hammered gold.
И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;
16 He also made three hundred small shields of hammered gold. Each of these shields required three hundred gold coins. The king placed them in the Palace of the Forest of Lebanon.
и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
17 The king also made a great throne of ivory, and covered it with pure gold.
Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.
18 The throne had six steps, with a golden footstool attached. There were armrests on both sides of the seat, with lions standing beside the armrests.
Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.
19 Twelve lions stood on the six steps, one on opposite ends of each step. Nothing like this had ever been made for any kingdom.
А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
20 All of King Solomon's drinking cups were gold, and all the utensils of the Palace of the Forest of Lebanon were pure gold. No silver was used, because it was not valued in the days of Solomon.
И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.
21 The king had a fleet of ships from Tarshish crewed by Hiram's sailors. Once every three years the ships of Tarshish would arrive with a cargo of gold, silver, ivory, apes, and peacocks.
Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония, които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
22 King Solomon was greater than any other king on earth in wealth and wisdom.
Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
23 All the kings of the earth wanted to meet Solomon to hear the wisdom that God had placed in his mind.
И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
24 Year after year, every visitor would bring gifts—articles of silver and gold, clothes, weapons, spices, horses, and mules.
И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
25 Solomon had four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen. He kept them in the chariot towns, and also with him in Jerusalem.
Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
26 He ruled over all the kings from the Euphrates River to the land of the Philistines, and to the border with Egypt.
И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.
27 The king made silver as plentiful in Jerusalem as stones, and cedar wood as plentiful as sycamore-figs in the foothills.
И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.
28 Solomon's horses were imported from Egypt and from many other lands.
И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.
29 The rest of the acts of Solomon, from start to finish, are written in the Records of Nathan the Prophet, in the Prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the Visions of Iddo the Seer about Jeroboam, son of Nebat.
А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?
30 Solomon ruled in Jerusalem over all of Israel for forty years.
И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.
31 Then Solomon died and was buried in the city of his father David. His son Rehoboam took over as king.
Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.
