2 Chronicles 36
1 The people of the land took Jehoahaz, son of Josiah, and made him king in Jerusalem in succession to his father.
Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.
2 Jehoahaz was twenty-three when he became king, and he reigned in Jerusalem for three months.
Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато са възцари, и царува три месеца в Ерусалим.
3 Then the king of Egypt removed him from the throne in Jerusalem and imposed a tax on Judah of a hundred talents of silver and a talent of gold.
Защото Египетския цар го свали от престола в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.
4 Neco, king of Egypt, made Eliakim, Jehoahaz's brother, king over Judah and Jerusalem, and he changed Eliakim's name to Jehoiakim. Neco took Eliakim's brother Jehoahaz back with him to Egypt.
И египетския цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.
5 Jehoiakim was twenty-five when he became king, and he reigned in Jerusalem for eleven years. He did evil in the sight of the Lord his God.
Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.
6 Then Nebuchadnezzar, king of Babylon, attacked Jehoiakim. He captured him and put bronze shackles on him, and brought him to Babylon.
И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.
7 Nebuchadnezzar also took some items from the Lord's Temple, and he put them in his temple in Babylon.
Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.
8 The rest of what Jehoiakim, the disgusting sins he committed, and all the evidence against him, are written down in the Book of the Kings of Israel and Judah. His son Jehoiachin took over as king.
А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.
9 Jehoiachin was eighteen when he became king, and he reigned in Jerusalem for three months and ten days. He did evil in the Lord's sight.
Иоахин бе осемнадесет години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.
10 In the spring of the year, King Nebuchadnezzar summoned him and brought him to Babylon, along with valuable items from the Lord's Temple, and he made Jehoiachin's uncle Zedekiah king over Judah and Jerusalem.
А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юда и Ерусалим.
11 Zedekiah was twenty-one when he became king, and he reigned in Jerusalem for eleven years.
Седекия бе двадесет и една години на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.
12 He did evil in the sight of the Lord his God, and he refused to admit his pride when the prophet Jeremiah warned him directly from the Lord.
Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше из Господните уста.
13 He also rebelled against King Nebuchadnezzar, who had made him swear an oath of loyalty by God. Zedekiah was arrogant and hard-hearted, and refused to come back to the Lord, the God of Israel.
А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.
14 All the leaders of the priests and the people were also totally faithless and sinful, following all the disgusting practices of the heathen nations. They defiled the Lord's Temple that he had set apart as holy in Jerusalem.
При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.
15 Again and again the Lord, the God of their fathers, warned his people through his prophets, because he wanted to show mercy to them and to his Temple.
И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.
16 But they ridiculed God's messengers, they despised his warnings and mocked his prophets, until the Lord's anger against his people was provoked to such an extent it couldn't be stopped.
Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.
17 So the Lord brought the king of Babylon to attack them. His army killed by the sword their best young men even in the sanctuary. The Babylonians did not spare young men or young women, the sick or the elderly. God handed them all over to Nebuchadnezzar.
Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.
18 He took back to Babylon all the articles, large and small, from God's Temple, and from the Temple treasury, and from the king and from his officials.
И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.
19 Then the Babylonians burned down God's Temple and demolished Jerusalem's walls. They set fire to all the palaces and destroyed everything that had any value.
И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.
20 Nebuchadnezzar took into exile in Babylon those who had not been killed. They were slaves for himself and his sons, until the kingdom of Persia took over.
А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;
21 So to fulfill the Lord's prophecy given through Jeremiah, the land enjoyed its Sabbaths as rest all the time it was left desolate, keeping the Sabbath until seventy years were completed.
за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота; докле да се изпълнят седемдесет години.
22 In the first year of Cyrus, king of Persia, to fulfill the Lord's prophecy given through Jeremiah, the Lord encouraged Cyrus, king of Persia, to issue a proclamation throughout his kingdom and also to put it in writing, saying,
А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече:
23 “This is what Cyrus king of Persia says: ‘The Lord, the God of heaven, who has given to me all the kingdoms of the earth, has given me the responsibility to build a Temple for him at Jerusalem in Judah. Anyone among you who belongs to his people can go there. May the Lord your God be with you.’”
Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.
