1 Thessalonians 2
1 Brothers and sisters, you yourselves know what our visit meant to you, and that it wasn't wasted!
Защото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно;
2 You'll recall that after having had much trouble and bad treatment at Philippi, with the help of God we still dared to share God's good news with you, despite the opposition we faced.
но както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба.
3 For what we speak about isn't deceptive, or worthless, or fraudulent.
Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;
4 On the contrary, we have God's approval for what we say—he's entrusted us with sharing the good news. We don't set out to please people, but God. He's the one who judges our motives.
но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни
5 As you know, we've never used flattering words. Nor were we covering up some greedy, selfish attitude—as God is our witness!
Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
6 We weren't trying to win anybody's praise—not from you, nor anyone else. We could have become a “burden” to you as messengers of Christ,
нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
7 but instead we acted kindly among you, like a mother caring for her own children.
но сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.
8 We loved you so much that we were delighted to share with you not just God's good news, but also our very own selves, because you had become so dear to us.
Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
9 Don't you remember, brothers and sisters, all our hard work— working day and night so we wouldn't be a burden to any of you as we shared God's good news with you?
Затова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.
10 You yourselves can testify as to how we acted, and God can too—how we treated you believers with a holy attitude, fairly and blamelessly.
Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
11 You know how we cared for every one of you like a father caring for his own children. We encouraged you, comforted you, and shared with you our experience
като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,
12 so that you could live as God would want you to live—the God who calls you to his own kingdom and glory.
и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 Another thing: we're always thanking God that when you heard and accepted the word of God, you didn't treat it as some human words, but what it truly is, the word of God. This is what is at work in those of you who trust in him.
И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
14 The experience you brothers and sisters have had imitates that of God's churches that belong to Christ Jesus in Judaea. Just like your fellow Jewish Christians you suffered as they did at the hands of the Jewish leaders
Защото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;
15 who killed the Lord Jesus and the prophets, and chased us out. They don't please God and they are hostile to everyone,
които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
16 trying to prevent us from speaking to the other nations to prevent them from being saved. They're always sinning to the maximum extent, but for them full judgment has arrived!
като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
17 Brothers and sisters, since we felt as if we'd experienced a family separation because we hadn't seen you for a while (separated physically though not in spirit), we tried even harder to come and see you again face to face because that's what we wanted to do.
А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
18 We really wanted to come and visit you, and I, Paul, tried again and again—but Satan stopped us.
Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
19 For what gives us hope, what makes us happy, what we are really proud of as we stand before our Lord Jesus Christ when he comes back—is having you there too!
Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?
20 You are our pride and joy!
Защото вие сте нашата слава и радост.
