< 1 Samuel 8 >
1 When Samuel grew old, he made his sons leaders over Israel.
Кынд а ымбэтрынит, Самуел а пус пе фиий сэй жудекэторь песте Исраел.
2 His first son was named Joel, and his second son was named Abijah. They were rulers in Beersheba.
Фиул сэу ынтый нэскут се нумя Иоел ши ал дойля, Абия; ей ерау жудекэторь ла Беер-Шеба.
3 However, his sons did not follow his ways. They were corrupt, making money by accepting bribes and perverting justice.
Фиий луй Самуел н-ау кэлкат пе урмеле луй, чи се дэдяу ла лэкомие, луау митэ ши кэлкау дрептатя.
4 So the elders of Israel all joined together and came to meet Samuel at Ramah.
Тоць бэтрыний луй Исраел с-ау стрынс ши ау венит ла Самуел, ла Рама.
5 “Look here,” they told him, “you are old, and your sons do not follow your ways. Choose a king to rule over us like all the other nations.”
Ей ау зис: „Ятэ кэ ту ешть бэтрын ши копиий тэй ну калкэ пе урмеле тале; акум пуне ун ымпэрат песте ной сэ не жудече, кум ау тоате нямуриле.”
6 Samuel thought this was a bad idea when they said, “Give us a king to rule over us,” so he prayed to the Lord about it.
Самуел н-а вэзут ку плэчере фаптул кэ зичяу: „Дэ-не ун ымпэрат ка сэ не жудече.” Ши Самуел с-а ругат Домнулуй.
7 “Do what the people tell you,” the Lord said to Samuel, “because it's not you they're rejecting, but me as their king.
Домнул а зис луй Самуел: „Аскултэ гласул попорулуй ын тот че-ць ва спуне, кэч ну пе тине те ляпэдэ, чи пе Мине мэ ляпэдэ, ка сэ ну май домнеск песте ей.
8 They're doing just as they have always done since I led them out of Egypt right up to now. They have abandoned me and worshiped other gods, and they're doing just the same to you.
Ей се поартэ ку тине кум с-ау пуртат тотдяуна, де кынд й-ам скос дин Еӂипт пынэ ын зиуа де астэзь; М-ау пэрэсит ши ау служит алтор думнезей.
9 So do what they want, but give them a solemn warning—explain to them what a king will do when he rules over them.”
Аскултэ-ле гласул деч, дар ынштиинцязэ-й ши фэ-ле куноскут дрептул ымпэратулуй каре ва домни песте ей.”
10 Samuel repeated all that the Lord had said to the people asking him to give them a king.
Самуел а спус тоате кувинтеле Домнулуй попорулуй каре-й черя ун ымпэрат.
11 “This is what a king will do when he rules over you,” he told them. “He will take your sons and make them serve as charioteers and horsemen, and to run as a guard in front of his chariot.
Ел а зис: „Ятэ каре ва фи дрептул ымпэратулуй каре ва домни песте вой. Ел ва луа пе фиий воштри, ый ва пуне ла кареле сале ши ынтре кэлэреций луй, ка сэ алерӂе ынаинтя карулуй луй;
12 Some of them he will make commanders of thousands and commanders of fifties, and some will have to plow his fields and reap his harvest. Some will be assigned to making weapons of war and chariot equipment.
ый ва пуне кэпетений песте о мие ши кэпетений песте чинчзечь ши-й ва ынтребуинца ла аратул пэмынтурилор луй, ла сечератул букателор луй, ла фачеря армелор луй де рэзбой ши а унелтелор карелор луй.
13 He will take your daughters and have them work as perfume-makers, cooks, and bakers.
Ва луа пе фетеле воастре сэ-й факэ миресме, де мынкаре ши пыне.
14 He will take your best fields, vineyards, and olive groves and give them to his officials.
Ва луа чя май бунэ парте дин кымпииле воастре, дин вииле воастре ши дин мэслиний воштри ши о ва да служиторилор луй.
15 He will take a tenth of your grain harvest and the produce of your vineyards and allocate it to his chief officers and officials.
Ва луа зечуялэ дин родул семинцелор ши виилор воастре ши о ва да фаменилор ши служиторилор луй.
16 He will take your male servants and your female servants, and your best young men and your donkeys, and make them work for him.
Ва луа пе робий ши роабеле воастре, чей май бунь бой ши мэгарь ай воштри ши-й ва ынтребуинца ла лукрэриле луй.
17 He will take a tenth of your flocks, and you yourselves will be his slaves.
Ва луа зечуялэ дин оиле воастре ши вой ыншивэ вець фи слуӂиле луй.
18 On that day you will plead to be rescued from the king you have chosen, but the Lord won't answer you then.”
Ши атунч вець стрига ымпотрива ымпэратулуй востру пе каре-л вець алеӂе, дар Домнул ну вэ ва аскулта.”
19 But the people refused to listen to what Samuel said. “No!” they insisted. “We want our own king!
Попорул н-а врут сэ аскулте гласул луй Самуел. „Ну, ау зис ей, чи сэ фие ун ымпэрат песте ной,
20 That way we can be like all the other nations. Our king will rule us, and will lead us when we go out to fight our battles.”
ка сэ фим ши ной ка тоате нямуриле; ымпэратул ностру не ва жудека, ва мерӂе ын фрунтя ноастрэ ши не ва кырмуи ын рэзбоаеле ноастре.”
21 Samuel listened to everything the people said and repeated it to the Lord.
Самуел, дупэ че а аузит тоате кувинтеле попорулуй, ле-а спус ын аузул Домнулуй.
22 The Lord told Samuel, “Do what they say and give them a king.” Then Samuel told the Israelites, “Go back to your homes.”
Ши Домнул а зис луй Самуел: „Аскултэ-ле гласул ши пуне ун ымпэрат песте ей.” Ши Самуел а зис бэрбацилор луй Исраел: „Дучеци-вэ фиекаре ын четатя луй.”