Acts 18
1 Now after these things Paul left Athens and went to Corinth.
Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
2 And encountering a certain Jew named Aquila, a native of Pontus, who had recently come from Italy with his wife Priscilla (because Claudius had ordered all the Jews to depart from Rome), he joined them;
О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
3 and because he practiced the same trade, he stayed on with them and worked (their trade was tentmaker).
И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
4 Every Sabbath in the synagogue he would reason with both Jews and Greeks, trying to persuade them.
И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.
5 But when Silas and Timothy came down from Macedonia, Paul was constrained by the Spirit, solemnly insisting to the Jews: Jesus is the Christ.
А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.
6 But since they kept contradicting and blaspheming, he shook his clothes and said to them: “Your blood be upon your own heads! I am clean. From now on I will go to the Gentiles.”
Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.
7 So he moved from there into the house of a man named Justus, a worshiper of God, whose house was next door to the synagogue.
И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8 Then Crispus, the ruler of the synagogue, believed on the Lord with all his household; and as they were hearing, many of the Corinthians were believing and being baptized.
А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9 Now the Lord said to Paul by a vision at night: “Do not be afraid; rather speak and do not keep silent,
И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;
10 because I am with you and no one will attack you to harm you, because I have many people in this city.”
защото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.
11 So he stayed on for a year and six months, teaching the Word of God among them.
И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.
12 Now while Gallio was proconsul of Achaia, the Jews with one accord rose up against Paul and brought him to the judgment seat,
А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:
13 saying, “This fellow persuades the people to worship God contrary to the law.”
Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.
14 But when Paul was about to open his mouth, Gallio said to the Jews: “If there really was some misdeed or wicked crime, O Jews, there would be reason for me to bear with you;
Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;
15 but since it is an issue over a word and names and your own law, see to it yourselves; because I refuse to be a judge of such matters.”
но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.
16 And he drove them from the judgment seat.
И изпъди ги от съдилището.
17 Then all the Greeks took Sosthenes, the ruler of the synagogue, and beat him in front of the judgment seat. But none of this was a delay to Gallio.
Тогава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.
18 Paul still remained there a good while, then took leave of the brothers and sailed for Syria, accompanied by Priscilla and Aquila (he had shaved his head in Cenchrea, because he had a vow).
А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
19 He came to Ephesus and left them there (after having entered the synagogue and reasoned with the Jews).
Като стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.
20 When they asked him to stay a longer time with them, he did not consent;
но се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
21 rather he took leave of them saying, “I must by all means keep this coming feast in Jerusalem; but I will return again to you, God willing.” Then he set sail from Ephesus.
А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
22 When he had landed at Caesarea, and gone up and greeted the church [in Jerusalem], he returned to Antioch.
И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
23 After spending some time there, he departed and went through the region of Galatia and Phrygia in order, strengthening all the disciples.
И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.
24 Now a certain Jew named Apollos, a native of Alexandria, an eloquent man, mighty in the Scriptures, arrived in Ephesus.
И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25 This man had been instructed in the way of the Lord, and being fervent in the Spirit he was speaking and teaching accurately the things concerning Jesus, although he knew only the baptism of John.
Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,
26 So he began to speak boldly in the synagogue. When Priscilla and Aquila heard him, they took him aside and explained to him the way of God more accurately.
Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27 When he decided to go across into Achaia, the brothers encouraged him and wrote to the disciples to receive him; upon arriving he was a great help to those who had believed through the Grace;
И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28 because he kept refuting the Jews vigorously, publicly, demonstrating Jesus to be the Christ, from the Scriptures.
защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.
