Psalms 94
1 The Lord is the God to whom revenge belongeth: the God of revenge hath acted freely.
Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Lift up thyself, thou that judgest the earth: render a reward to the proud.
Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 How long shall sinners, O Lord: how long shall sinners glory?
Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Shall they utter, and speak iniquity: shall all speak who work injustice?
Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Thy people, O Lord, they have brought low: and they have afflicted thy inheritance.
Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 They have slain the widow and the stranger: and they have murdered the fatherless.
Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 And they have said: The Lord shall not see: neither shall the God of Jacob understand.
И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Understand, ye senseless among the people: and, you fools, be wise at last.
Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете?
9 He that planted the ear, shall he not hear? or he that formed the eye, doth he not consider?
Оня, Който е поставил ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 He that chastiseth nations, shall he not rebuke: he that teacheth man knowledge?
Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 The Lord knoweth the thoughts of men, that they are vain.
Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Blessed is the man whom thou shalt instruct, O Lord: and shalt teach him out of thy law.
Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 That thou mayst give him rest from the evil days: till a pit be dug for the wicked.
За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 For the Lord will not cast off his people: neither will he forsake his own inheritance.
Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Until justice be turned into judgment: and they that are near it are all the upright in heart.
Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Who shall rise up for me against the evildoers? or who shall stand with me against the workers of iniquity?
Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Unless the Lord had been my helper, my soul had almost dwelt in hell. (questioned)
Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 If I said: My foot is moved: thy mercy, O Lord, assisted me.
Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 According to the multitude of my sorrows in my heart, thy comforts have given joy to my soul.
Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Doth the seat of iniquity stick to thee, who framest labour in commandment?
Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 They will hunt after the soul of the just, and will condemn innocent blood.
Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 But the Lord is my refuge: and my God the help of my hope.
Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 And he will render them their iniquity: and in their malice he will destroy them: the Lord our God will destroy them.
Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
