Psalms 9
1 Unto the end, for the hidden things of the Son. A psalm for David. I will give praise to thee, O Lord, with my whole heart: I will relate all thy wonders.
За първия певец по”Умри за сина”. Давидов псалом. Ще Те прославя, Господи, с цялото се сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 I will be glad and rejoice in thee: I will sing to thy name, O thou most high.
Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 When my enemy shall be turned back: they shall be weakened and perish before thy face.
Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 For thou hast maintained my judgment and my cause: thou hast sat on the throne, who judgest justice.
Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Thou hast rebuked the Gentiles, and the wicked one hath perished: thou hast blotted out their name for ever and ever.
Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до векове.
6 The swords of the enemy have failed unto the end: and their cities thou hast destroyed. Their memory hath perished with a noise.
Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.
7 But the Lord remaineth for ever. He hath prepared his throne in judgment:
Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд.
8 And he shall judge the world in equity, he shall judge the people in justice.
И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 And the Lord is become a refuge for the poor: a helper in due time in tribulation.
И Господ ще бъде прибежище на угнетените. Прибежище в скръбни времена.
10 And let them trust in thee who know thy name: for thou hast not forsaken them that seek thee, O Lord.
И ония, които познаят името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, ни си оставил ония, които Те търсят.
11 Sing ye to the Lord, who dwelleth in Sion: declare his ways among the Gentiles:
Пейте хвали на Господа, който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 For requiring their blood he hath remembered the: he hath not forgotten the cry of the poor.
Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващия на Него, Не забравя викането на кротките.
13 Have mercy on me, O Lord: see my humiliation which I suffer from my enemies.
Смили се за мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 Thou that liftest me up from the gates of death, that I may declare all thy praises in the gates of the daughter of Sion.
За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 I will rejoice in thy salvation: the Gentiles have stuck fast in the destruction which they have prepared. Their foot hath been taken in the very snare which they hid.
Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 The Lord shall be known when he executeth judgments: the sinner hath been caught in the works of his own hands.
Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: (Села)
Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога. (Sheol h7585)
18 For the poor man shall not be forgotten to the end: the patience of the poor shall not perish for ever.
Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожиданието на кротките.
19 Arise, O Lord, let not man be strengthened: let the Gentiles be judged in thy sight.
Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Appoint, O Lord, a lawgiver over them: that the Gentiles may know themselves to be but men.
Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села)
