< Psalms 88 >
1 A canticle of a psalm for the sons of Core: unto the end, for Maheleth, to answer understanding of Eman the Ezrahite. O Lord, the God of my salvation: I have cried in the day, and in the night before thee.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Let my prayer come in before thee: incline thy ear to my petition.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 For my soul is filled with evils: and my life hath drawn nigh to hell. (Sheol )
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
4 I am counted among them that go down to the pit: I am become as a man without help,
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Free among the dead. Like the slain sleeping in the sepulchres, whom thou rememberest no more: and they are cast off from thy hand.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 They have laid me in the lower pit: in the dark places, and in the shadow of death.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Thy wrath is strong over me: and all thy waves thou hast brought in upon me.
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Thou hast put away my acquaintance far from me: they have set me an abomination to themselves. I was delivered up, and came not forth:
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 My eyes languished through poverty. All the day I cried to thee, O Lord: I stretched out my hands to thee.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Wilt thou shew wonders to the dead? or shall physicians raise to life, and give praise to thee?
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Shall any one in the sepulchre declare thy mercy: and thy truth in destruction?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Shall thy wonders be known in the dark; and thy justice in the land of forgetfulness?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 But I, O Lord, have cried to thee: and in the morning my prayer shall prevent thee.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Lord, why castest thou off my prayer: why turnest thou away thy face from me?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 I am poor, and in labours from my youth: and being exalted have been humbled and troubled.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Thy wrath hath come upon me: and thy terrors have troubled me.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 They have come round about me like water all the day: they have compassed me about together.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Friend and neighbour thou hast put far from me: and my acquaintance, because of misery.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.