Psalms 39
1 Unto the end, for Idithun himself, a canticle of David. I said: I will take heed to my ways: that I sin not with my tongue. I have set guard to my mouth, when the sinner stood against me.
За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 I was dumb, and was humbled, and kept silence from good things: and my sorrow was renewed.
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 My heart grew hot within me: and in my meditation a fire shall flame out.
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 I spoke with my tongue: O Lord, make me know my end. And what is the number of my days: that I may know what is wanting to me.
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Behold thou hast made my days measurable: and my substance is as nothing before thee. And indeed all things are vanity: every man living.
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Surely man passeth as an image: yea, and he is disquieted in vain. He storeth up: and he knoweth not for whom he shall gather these things.
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 And now what is my hope? is it not the Lord? and my substance is with thee.
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Deliver thou me from all my iniquities: thou hast made me a reproach to the fool.
Избави ме от всичките ми беззакония.
9 I was dumb, and I opened not my mouth, because thou hast done it.
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Remove thy scourges from me. The strength of thy hand hath made me faint in rebukes:
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Thou hast corrected man for iniquity. And thou hast made his soul to waste away like a spider: surely in vain is any man disquieted.
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
12 Hear my prayer, O Lord, and my supplication: give ear to my tears. Be not silent: for I am a stranger with thee, and a sojourner as all my fathers were.
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 O forgive me, that I may be refreshed, before I go hence, and be no more.
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
