Psalms 139
1 Lord, thou hast proved me, and known me:
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Thou hast know my sitting down, and my rising up.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Thou hast understood my thoughts afar off: my path and my line thou hast searched out.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 And thou hast foreseen all my ways: for there is no speech in my tongue.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Behold, O Lord, thou hast known all things, the last and those of old: thou hast formed me, and hast laid thy hand upon me.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Thy knowledge is become wonderful to me: it is high, and I cannot reach to it.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Whither shall I go from thy spirit? or whither shall I flee from thy face?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 If I take my wings early in the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea:
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Even there also shall thy hand lead me: and thy right hand shall hold me.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 And I said: Perhaps darkness shall cover me: and night shall be my light in my pleasures.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 But darkness shall not be dark to thee, and night shall be light as day: the darkness thereof, and the light thereof are alike to thee.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 For thou hast possessed my reins: thou hast protected me from my mother’s womb.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 I will praise thee, for thou art fearfully magnified: wonderful are thy works, and my soul knoweth right well.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 My bone is not hidden from thee, which thou hast made in secret: and my substance in the lower parts of the earth.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Thy eyes did see my imperfect being, and in thy book all shall be written: days shall be formed, and no one in them.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 But to me thy friends, O God, are made exceedingly honourable: their principality is exceedingly strengthened.
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 I will number them, and they shall be multiplied above the sand: I rose up and am still with thee.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 If thou wilt kill the wicked, O God: ye men of blood, depart from me:
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Because you say in thought: They shall receive thy cities in vain.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Have I not hated them, O Lord, that hated thee: and pine away because of thy enemies?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 I have hated them with a perfect hatred: and they are become enemies to me.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Prove me, O God, and know my heart: examine me, and know my paths.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 And see if there be in me the way of iniquity: and lead me in the eternal way.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
