Psalms 107
1 Give glory to the Lord, for he is good: for his mercy endureth for ever.
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Let them say so that have been redeemed by the Lord, whom he hath redeemed from the hand of the enemy: and gathered out of the countries.
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 From the rising and the setting of the sun, from the north and from the sea.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 They wandered in a wilderness, in a place without water: they found not the way of a city for their habitation.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 They were hungry and thirsty: their soul fainted in them.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 And they cried to the Lord in their tribulation: and he delivered them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 And he led them into the right way: that they might go to a city of habitation.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Let the mercies of the Lord give glory to him: and his wonderful works to the children of men.
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 For he hath satisfied the empty soul, and hath filled the hungry soul with good things.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Such as sat in darkness and in the shadow of death: bound in want and in iron.
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 Because they had exasperated the words of God: and provoked the counsel of the most High:
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 And their heart was humbled with labours: they were weakened, and their was none to help them.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Then they cried to the Lord in their affliction: and he delivered them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 And he brought them out of darkness, and the shadow of death; and broke their bonds in sunder.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Let the mercies of the Lord give glory to him, and his wonderful works to the children of men.
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Because he hath broken gates of brass, and burst the iron bars.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 He took them out of the way of their iniquity: for they were brought low for their injustices.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Their soul abhorred all manner of meat: and they drew nigh even to the gates of death.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 And they cried to the Lord in their affliction: and he delivered them out of their distresses.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 He sent his word, and healed them: and delivered them from their destructions.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Let the mercies of the Lord give glory to him: and his wonderful works to the children of men.
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 And let them sacrifice the sacrifice of praise: and declare his works with joy.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 They that go down to the sea in ships, doing business in the great waters:
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 These have seen the works of the Lord, and his wonders in the deep.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 He said the word, and there arose a storm of wind: and the waves thereof were lifted up.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 They mount up to the heavens, and they go down to the depths: their soul pined away with evils.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 They were troubled, and reeled like a drunken man; and all their wisdom was swallowed up.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 And they cried to the Lord in their affliction: and he brought them out of their distresses.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 And he turned the storm into a breeze: and its waves were still.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 And they rejoiced because they were still: and he brought them to the haven which they wished for.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Let the mercies of the Lord give glory to him, and his wonderful works to the children of men.
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 And let them exalt him in the church of the people: and praise him in the chair of the ancients.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 He hath turned rivers into a wilderness: and the sources of water into dry ground:
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 A fruitful land into barrenness, for the wickedness of them that dwell therein.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 He hath turned a wilderness into pools of water, and a dry land into water springs.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 And hath placed there the hungry; and they made a city for their habitation.
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 And they sowed fields, and planted vineyards: and they yielded fruit of birth.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 And he blessed them, and they were multiplied exceedingly: and their cattle he suffered not to decrease.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Then they were brought to be few: and they were afflicted through the trouble of evils and sorrow.
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Contempt was poured forth upon their princes: and he caused them to wander where there was no passing, and out of the way.
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 And he helped the poor out of poverty: and made him families like a flock of sheep.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 The just shall see, and shall rejoice, and all iniquity shall stop their mouth.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Who is wise, and will keep these things: and will understand the mercies of the Lord?
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
