Psalms 103
1 For David himself. Bless the Lord, O my soul: and let all that is within me bless his holy name.
Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.
2 Bless the Lord, O my soul, and never forget all he hath done for thee.
Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй не едно от всичките Му благодеяния.
3 Who forgiveth all thy iniquities: who healeth all thy diseases.
Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 Who redeemeth thy life from destruction: who crowneth thee with mercy and compassion.
Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 Who satisfieth thy desire with good things: thy youth shall be renewed like the eagle’s.
Който насища с блага душата ти ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.
6 The Lord doth mercies, and judgment for all that suffer wrong.
Господ извършва правда и правосъдие. За всичките угнетявани.
7 He hath made his ways known to Moses: his wills to the children of Israel.
Направи Моисея да позное пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 The ford is compassionate and merciful: longsuffering and plenteous in mercy.
Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 He will not always be angry: nor will he threaten for ever.
Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.
10 He hath not dealt with us according to our sins: nor rewarded us according to our iniquities.
Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 For according to the height of the heaven above the earth: he hath strengthened his mercy towards them that fear him.
Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 As far as the east is from the west, so far hath he removed our iniquities from us.
Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 As a father hath compassion on his children, so hath the Lord compassion on them that fear him:
Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.
14 For he knoweth our frame. He remembereth that we are dust:
Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15 Man’s days are as grass, as the flower of the field so shall he flourish.
Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16 For the spirit shall pass in him, and he shall not be: and he shall know his place no more.
Защото както преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17 But the mercy of the Lord is from eternity and unto eternity upon them that fear him: And his justice unto children’s children,
Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18 To such as keep his covenant, And are mindful of his commandments to do them.
На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 The Lord hath prepared his throne in heaven: and his kingdom shall rule over all.
Господ е поставил престола Си на небето; И неговото царство владее над всичко.
20 Bless the Lord, all ye his angels: you that are mighty in strength, and execute his word, hearkening to the voice of his orders.
Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21 Bless the Lord, all ye his hosts: you ministers of his that do his will.
Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22 Bless the Lord, all his works: in every place of his dominion, O my soul, bless thou the Lord.
Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
