Psalms 102
1 The prayer of the poor man, when he was anxious, and poured out his supplication before the Lord. Hear, O Lord, my prayer: and let my cry come to thee.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Turn not away thy face from me: in the day when I am in trouble, incline thy ear to me. In what day soever I shall call upon thee, hear me speedily.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For my days are vanished like smoke: and my bones are grown dry like fuel for the fire.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 I am smitten as grass, and my heart is withered: because I forgot to eat my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Through the voice of my groaning, my bone hath cleaved to my flesh.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I am become like to a pelican of the wilderness: I am like a night raven in the house.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I have watched, and am become as a sparrow all alone on the housetop.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 All the day long my enemies reproached me: and they that praised me did swear against me.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 For I did eat ashes like bread, and mingled my drink with weeping.
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Because of thy anger and indignation: for having lifted me up thou hast thrown me down.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My days have declined like a shadow, and I am withered like grass.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 But thou, O Lord, endurest for ever: and thy memorial to all generations.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Thou shalt arise and have mercy on Sion: for it is time to have mercy on it, for the time is come.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For the stones thereof have pleased thy servants: and they shall have pity on the earth thereof.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 And the Gentiles shall fear thy name, O Lord, and all the kings of the earth thy glory.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 For the Lord hath built up Sion: and he shall be seen in his glory.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 He hath had regard to the prayer of the humble: and he hath not despised their petition.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Let these things be written unto another generation: and the people that shall be created shall praise the Lord:
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Because he hath looked forth from his high sanctuary: from heaven the Lord hath looked upon the earth.
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 That he might hear the groans of them that are in fetters: that he might release the children of the slain:
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 That they may declare the name of the Lord in Sion: and his praise in Jerusalem;
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 When the people assemble together, and kings, to serve the Lord.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He answered him in the way of his strength: Declare unto me the fewness of my days.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Call me not away in the midst of my days: thy years are unto generation and generation.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 In the beginning, O Lord, thou foundedst the earth: and the heavens are the works of thy hands.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 They shall perish but thou remainest: and all of them shall grow old like a garment: And as a vesture thou shalt change them, and they shall be changed.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 But thou art always the selfsame, and thy years shall not fail.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The children of thy servants shall continue: and their seed shall be directed for ever.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
