Proverbs 9
1 Wisdom hath built herself a house, she hath hewn her out seven pillars.
Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 She hath slain her victims, mingled her wine, and set forth her table.
Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 She hath sent her maids to invite to the tower, and to the walls of the city:
Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 Whosoever is a little one, let him come to me. And to the unwise she said:
Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Come, eat my bread, and drink the wine which I have mingled for you.
Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Forsake childishness, and live, and walk by the ways of prudence.
Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 He that teacheth a scorner, doth an injury to himself: and he that rebuketh a wicked man, getteth himself a blot.
Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Rebuke not a scorner lest he hate thee. Rebuke a wise man, and he will love thee.
Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Give an occasion to a wise man, and wisdom shall be added to him. Teach a just man, and he shall make haste to receive it.
Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 The fear of the Lord is the beginning of wisdom: and the knowledge of the holy is prudence.
Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 For by me shall thy days be multiplied, and years of life shall be added to thee.
Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 If thou be wise, thou shalt be so to thyself: and if a scorner, thou alone shalt bear the evil.
Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 A foolish woman and clamorous, and full of allurements, and knowing nothing at all,
Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 Sat at the door of her house, upon a seat, in a high place of the city,
Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 To call them that pass by the way, and go on their journey:
И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
16 He that is a little one, let him turn to me. And to the fool she said:
Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 Stolen waters are sweeter, and hid den bread is more pleasant.
Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
