Proverbs 23
1 When thou shalt sit to eat with a prince, consider diligently what is set before thy face.
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 And put a knife to thy throat, if it be so that thou have thy soul in thy own power.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Be not desirous of his meats, in which is the bread of deceit.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Labour not to be rich: but set bounds to thy prudence.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Lift not up thy eyes to riches which thou canst not have: because they shall make themselves wings like those of an eagle, and shall fly towards heaven.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Eat not with an envious man, and desire not his meats:
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Because like a soothsayer, and diviner, he thinketh that which he knoweth not. Eat and drink, will he say to thee: and his mind is not with thee.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 The meats which thou hadst eaten, thou shalt vomit up: and shalt loose thy beautiful words.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Speak not in the ears of fools: because they will despise the instruction of thy speech.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Touch not the bounds of little ones: and enter not into the field of the fatherless:
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 For their near kinsman is strong: and he will judge their cause against thee.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Let thy heart apply itself to instruction: and thy ears to words of knowledge.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Withhold not correction from a child: for if thou strike him with the rod, he shall not die.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 My son, if thy mind be wise, my heart shall rejoice with thee:
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 And my reins shall rejoice, when thy lips shall speak what is right.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Let not thy heart envy sinners: but be thou in the fear of the Lord all the day long:
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 Because thou shalt have hope in the latter end, and thy expectation shall not be taken away.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Hear thou, my son, and be wise: and guide thy mind in the way.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Be not in the feasts of great drinkers, nor in their revellings, who contribute flesh to eat:
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Because they that give themselves to drinking, and that club together shall be consumed; and drowsiness shall be clothed with rags.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Hearken to thy father, that beget thee: and despise not thy mother when she is old.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Buy truth, and do not sell wisdom, and instruction, and understanding.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 The father of the just rejoiceth greatly: he that hath begotten a wise son, shall have joy in him.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Let thy father, and thy mother be joyful, and let her rejoice that bore thee.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 My son, give me thy heart: and let thy eyes keep my ways.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 For a harlot is a deep ditch: and a strange woman is a narrow pit.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 She lieth in wait in the way as a robber, and him whom she shall see unwary, she will kill.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Who hath woe? whose father hath woe? who hath contentions? who falls into pits? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Surely they that pass their time in wine, and study to drink of their cups.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Look not upon the wine when it is yellow, when the colour thereof shineth in the glass: it goeth in pleasantly,
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 But in the end, it will bite like a snake, and will spread abroad poison like a basilisk.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Thy eyes shall behold strange women, and thy heart shall utter perverse things.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 And thou shalt be as one sleeping in the midst of the sea, and as a pilot fast asleep, when the stern is lost.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 And thou shalt say: They have beaten me, but I was not sensible of pain: they drew me, and I felt not: when shall I awake, and find wine again?
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
