Job 6
1 But Job answered, and said:
А Иов в отговор рече:
2 O that my sins, whereby I have deserved wrath, and the calamity that I suffer, were weighed in a balance.
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 As the sand of the sea this would appear heavier: therefore my words are full of sorrow:
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Lord are in me, the rage whereof drinketh up my spirit, and the terrors of the Lord war against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Will the wild ass bray when he hath grass? or will the ox low when he standeth before a full manger?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Or can an unsavoury thing be eaten, that is not seasoned with salt? or can a man taste that which when tasted bringeth death?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 The things which before my soul would not touch, now, through anguish are my meats.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Who will grant that my request may come: and that God may give me what I look for?
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 And that he that hath begun may destroy me, that he may let loose his hand, and cut me off?
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 And that this may be my comfort, that afflicting me with sorrow, he spare not, nor I contradict the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 For what is my strength, that I can hold out? or what is my end that I should keep patience?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 My strength is not the strength of stones, nor is my flesh of brass.
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Behold there is no help for me in myself, and my familiar friends also are departed from me.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 He that taketh away mercy from his friend, forsaketh the fear of the Lord.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My brethren have passed by me, as the torrent that passeth swiftly in the valleys.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 They that fear the hoary frost, the snow shall fall upon them.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 At the time when they shall be scattered they shall perish: and after it groweth hot they shall be melted out of their place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The paths of their steps are entangled: they shall walk in vain, and shall perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Consider the paths of Thema, the ways of Saba, and wait a little while.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They are confounded, because I have hoped: they are come also even unto me, and are covered with shame.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Now you are come: and now seeing my affliction you are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Did I say: Bring to me, and give me of your substance?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Or deliver me from the hand of the enemy, and rescue me out of the hand of the mighty?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach me, and I will hold my peace: and if I have been ignorant in any thing, instruct me.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Why have you detracted the words of truth, whereas there is none of you that can reprove me?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 You dress up speeches only to rebuke, and you utter words to the wind.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 You rush in upon the fatherless, and you endeavour to overthrow your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 However finish what you have begun, give ear, and see whether I lie.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Answer, I beseech you, without contention: and speaking that which is just, judge ye.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 And you shall not And iniquity in my tongue, neither shall folly sound in my mouth.
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
