Job 24
1 Times are not hid from the Almighty: but they that know him, know not his days.
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Some have removed landmarks, have taken away flocks by force, and fed them.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 They have driven away the ass of the fatherless, and have taken away the widow’s ox for a pledge.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 They have overturned the way of the poor, and have oppressed together the meek of the earth.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Others like wild asses in the desert go forth to their work: by watching for a prey they get bread for their children.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 They reap the field that is not their own, and gather the vintage of his vineyard whom by violence they have oppressed.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 They send men away naked, taking away their clothes who have no covering in the cold:
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Who are wet, with the showers of the mountains, and having no covering embrace the stones.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 They have violently robbed the fatherless, and stripped the poor common people.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 From the naked and them that go without clothing, and from the hungry they have taken away the ears of corn.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 They have taken their rest at noon among the stores of them, who after having trodden the winepresses suffer thirst.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Out of the cities they have made men to groan, and the soul of the wounded hath cried out, and God doth not suffer it to pass unrevenged.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 They have been rebellious to the light, they have not known his ways, neither have they returned by his paths.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 The murderer riseth at the very break of day, he killeth the needy, and the poor man: but in the night he will be as a thief.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 The eye of the adulterer observeth darkness, saying: No eye shall see me: and he will cover his face.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 He diggeth through houses in the dark, as in the day they had appointed for themselves, and they have not known the light.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 If the morning suddenly appear, it is to them the shadow of death: and they walk in darkness as if it were in light.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 He is light upon the face of the water: cursed be his portion on the earth, let him not walk by the way of the vineyards.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 Let mercy forget him: may worms be his sweetness: let him be remembered no more, but be broken in pieces as an unfruitful tree.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 For he hath fed the barren that beareth not, and to the widow he hath done no good.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 He hath pulled down the strong by his might: and when he standeth up, he shall not trust to his life.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 God hath given him place for penance, and he abuseth it unto pride: but his eyes are upon his ways.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 They are lifted up for a little while and shall not stand, and shall be brought down as all things, and shall be taken away, and as the tops of the ears of corn they shall be broken.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 And if it be not so, who can convince me that I have lied, and set my words before God?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
