Job 23
1 Then Job answered, and said:
А Иов в отговор рече:
2 Now also my words are in bitterness, and the hand of my scourge is more grievous than my mourning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Who will grant me that I might know and find him, and come even to his throne?
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would set judgment before him, and would fill my mouth with complaints.
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 That I might know the words that he would answer me, and understand what he would say to me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 I would not that he should contend with me with much strength, nor overwhelm me with the weight of his greatness.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Let him propose equity against me, and let my judgment come to victory.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 But if I go to the east, he appeareth not; if to the west, I shall not understand him.
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 If to the left hand, what shall I do? I shall not take hold on him: if I turn myself to the right hand, I shall not see him.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knoweth my way, and has tried me as gold that passeth through the fire:
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 My foot hath followed his steps, I have kept his way, and have not declined from it.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 I have not departed from the commandments of his lips, and the words of his mouth I have hid in my bosom.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 For he is alone, and no man can turn away his thought: and whatsoever is soul hath desired, that hath he done.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 And when he shall have fulfilled his will in me, many other like things are also at hand with him.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 And therefore I am troubled at his presence, and when I consider him I am made pensive with fear.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 God hath softened my heart, and the Almighty hath troubled me.
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 For I have not perished because of the darkness that hangs over me, neither hath the mist covered my face.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
