Job 21
1 Then Job answered, and said:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Hear, I beseech you, my words, and do penance.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Suffer me, and I will speak, and after, if you please, laugh at my words.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Is my debate against man, that I should not have just reason to be troubled?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Hearken to me and be astonished, and lay your finger on your mouth.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 As for me, when I remember, I am afraid, and trembling taketh hold on my flesh.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Why then do the wicked live, are they advanced, and strengthened with riches?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Their seed continueth before them, a multitude of kinsmen, and of children’s children in their sight.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Their houses are secure and peaceable, and the rod of God is not upon them.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Their cattle have conceived, and failed not: their cow has calved, and is not deprived of her fruit.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Their little ones go out like a flock, and their children dance and play.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 They take the timbrel, and the harp, and rejoice at the sound of the organ.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Who have said to God: Depart from us, we desire not the knowledge of thy ways.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Who is the Almighty, that we should serve him? and what doth it profit us if we pray to him?
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Yet because their good things are not in their hand, may the counsel of the wicked be far from me.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 How often shall the lamp of the wicked be put out, and a deluge come upon them, and he shall distribute the sorrows of his wrath?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 They shall be as chaff before the face of the wind, and as ashes which the whirlwind scattereth.
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 God shall lay up the sorrow of the father for his children: and when he shall repay, then shall he know.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 His eyes shall see his own destruction, and he shall drink of the wrath of the Almighty.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 For what is it to him what befalleth his house after him: and if the number of his months be diminished by one half?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Shall any one teach God knowledge, who judgeth those that are high?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 One man dieth strong, and hale, rich and happy.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 His bowels are full of fat, and his bones are moistened with marrow.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 But another dieth in bitterness of soul without any riches:
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 And yet they shall sleep together in the dust, and worms shall cover them.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Surely I know your thoughts, and your unjust judgments against me.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 For you say: Where is the house of the prince? and where are the dwelling places of the wicked?
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Ask any one of them that go by the way, and you shall perceive that he knoweth these same things.
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 Because the wicked man is reserved to the day of destruction, and he shall be brought to the day of wrath.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Who shall reprove his way to his face? and who shall repay him what he hath done?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 He shall be brought to the graves, and shall watch in the heap of the dead.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 He hath been acceptable to the gravel of Cocytus, and he shall draw every man after him, and there are innumerable before him.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 How then do ye comfort me in vain, whereas your answer is shewn to be repugnant to truth?
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
