Job 17
1 My spirit shall be wasted, my days shall be shortened, and only the grave remaineth for me.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 I have not sinned, and my eye abideth in bitterness.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Deliver me O Lord, and set me beside thee, and let any man’s hand fight against me.
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Thou hast set their heart far from understanding, therefore they shall not be exalted.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 He promiseth a prey to his companions, and the eyes of his children shall fail.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 He hath made me as it were a byword of the people, and I am an example before them.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 My eye is dim through indignation, and my limbs are brought as it were to nothing.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 The just shall be astonished at this, and the innocent shall be raised up against the hypocrite.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 And the just man shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Wherefore be you all converted, and come, and I shall not find among you any wise man.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 My days have passed away, my thoughts are dissipated, tormenting my heart.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 They have turned night into day, and after darkness I hope for light again.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 If I have said to rottenness: Thou art my father; to worms, my mother and my sister.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Where is now then my expectation, and who considereth my patience?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
