Job 16
1 Then Job answered, and said:
Тогава Иов в отговор рече:
2 I have often heard such things as these: you are all troublesome comforters.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Shall windy words have no end? or is it any trouble to thee to speak?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 I also could speak like you: and would God your soul were for my soul. I would comfort you also with words, and would wag my head over you.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 I would strengthen you with my mouth, and would move my lips, as sparing you.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 But what shall I do? If I speak, my pain will not rest: and if I hold my peace, it will not depart from me.
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now my sorrow hath oppressed me, and all my limbs are brought to nothing.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 My wrinkles bear witness against me, and a false speaker riseth up against my face, contradicting me.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 He hath gathered together his fury against me, and threatening me he hath gnashed with his teeth upon me: my enemy hath beheld me with terrible eyes.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 They have opened their mouths upon me, and reproaching me they have struck me on the cheek, they are filled with my pains.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God hath shut me up with the unjust man, and hath delivered me into the hands of the wicked.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 I that was formerly so wealthy, am all on a sudden broken to pieces: he hath taken me by my neck, he hath broken me, and hath set me up to be his mark.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 He hath compassed me round about with his lances, he hath wounded my loins, he hath not spared, and hath poured out my bowels on the earth.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 He hath torn me with wound upon wound, he hath rushed in upon me like a giant.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 I have sowed sackcloth upon my skin, and have covered my flesh with ashes.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face is swollen with weeping, and my eyelids are dim.
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 These things have I suffered without the iniquity of my hand, when I offered pure prayers to God.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 O earth, cover not thou my blood, neither let my cry find a hiding place in thee.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 For behold my witness is in heaven, and he that knoweth my conscience is on high.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 My friends are full of words: my eye poureth out tears to God.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 And O that a man might so be judged with God, as the son of man is judged with his companion!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 For behold short years pass away and I am walking in a path by which I shall not return.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
