Job 10
1 My soul is weary of my life, I will let go my speech against myself, I will speak in the bitterness of my soul.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I will say to God: Do not condemn me: tell me why thou judgest me so.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Doth it seem good to thee that thou shouldst calumniate me, and oppress me, the work of thy own hands, and help the counsel of the wicked?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Hast thou eyes of flesh: or, shalt thou see as man seeth?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Are thy days as the days of man, and are thy years as the times of men:
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 That thou shouldst inquire after my iniquity, and search after my sin?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 And shouldst know that I have done no wicked thing, whereas there is no man that can deliver out of thy hand.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Thy hands have made me, and fashioned me wholly round about, and dost thou thus cast me down headlong on a sudden?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember, I beseech thee, that thou hast made me as the clay, and thou wilt bring me into dust again.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Hast thou not milked me as milk, and curdled me like cheese?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Thou hast clothed me with skin and flesh: thou hast put me together with bones and sinews:
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Thou hast granted me life and mercy, and thy visitation hath preserved my spirit.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Although thou conceal these things in thy heart, yet I know that thou rememberest all things.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 If I have sinned and thou hast spared me for an hour: why dost thou not suffer me to be clean from my iniquity?
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 And if I be wicked, woe unto me: and if just, I shall not lift up my head, being filled with affliction and misery.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 And for pride thou wilt take me as a lioness, and returning thou tormentest me wonderfully.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Thou renewest thy witnesses against me, and multipliest thy wrath upon me, and pains war against me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Why didst thou bring me forth out of the womb: O that I had been consumed that eye might not see me!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 I should have been as if I had not been, carried from the womb to the grave.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Shall not the fewness of my days be ended shortly? suffer me, therefore, that I may lament my sorrow a little:
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Before I go, and return no more, to a land that is dark and covered with the mist of death:
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 A land of misery and darkness, where the shadow of death, and no order, but everlasting horror dwelleth.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
