James 1
1 James the servant of God, and of our Lord Jesus Christ, to the twelve tribes which are scattered abroad, greeting.
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
2 My brethren, count it all joy, when you shall fall into divers temptations;
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 Knowing that the trying of your faith worketh patience.
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 And patience hath a perfect work; that you may be perfect and entire, failing in nothing.
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 But if any of you want wisdom, let him ask of God, who giveth to all men abundantly, and upbraideth not; and it shall be given him.
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6 But let him ask in faith, nothing wavering. For he that wavereth is like a wave of the sea, which is moved and carried about by the wind.
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Therefore let not that man think that he shall receive any thing of the Lord.
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 A double minded man is inconstant in all his ways.
понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
9 But let the brother of low condition glory in his exaltation:
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10 And the rich, in his being low; because as the flower of the grass shall he pass away.
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 For the sun rose with a burning heat, and parched the grass, and the flower thereof fell off, and the beauty of the shape thereof perished: so also shall the rich man fade away in his ways.
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Blessed is the man that endureth temptation; for when he hath been proved, he shall receive a crown of life, which God hath promised to them that love him.
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13 Let no man, when he is tempted, say that he is tempted by God. For God is not a tempter of evils, and he tempteth no man.
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14 But every man is tempted by his own concupiscence, being drawn away and allured.
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 Then when concupiscence hath conceived, it bringeth forth sin. But sin, when it is completed, begetteth death.
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
16 Do not err, therefore, my dearest brethren.
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17 Every best gift, and every perfect gift, is from above, coming down from the Father of lights, with whom there is no change, nor shadow of alteration.
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
18 For of his own will hath he begotten us by the word of truth, that we might be some beginning of his creatures.
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 You know, my dearest brethren. And let every man be swift to hear, but slow to speak, and slow to anger.
Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 For the anger of man worketh not the justice of God.
защото човешкия гняв не върши Божията правда.
21 Wherefore casting away all uncleanness, and abundance of naughtiness, with meekness receive the ingrafted word, which is able to save your souls.
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22 But be ye doers of the word, and not hearers only, deceiving your own selves.
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 For if a man be a hearer of the word, and not a doer, he shall be compared to a man beholding his own countenance in a glass.
Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 For he beheld himself, and went his way, and presently forgot what manner of man he was.
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25 But he that hath looked into the perfect law of liberty, and hath continued therein, not becoming a forgetful hearer, but a doer of the work; this man shall be blessed in his deed.
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 And if any man think himself to be religious, not bridling his tongue, but deceiving his own heart, this man’s religion is vain.
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Religion clean and undefiled before God and the Father, is this: to visit the fatherless and widows in their tribulation: and to keep one’s self unspotted from this world.
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
