Genesis 8
1 And God remembered Noe, and all the living creatures, and all the cattle which were with him in the ark, and brought a wind upon the earth, and the waters were abated.
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 The fountains also of the deep, and the flood gates of heaven were shut up, and the rain from heaven was restrained.
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 And the waters returned from off the earth going and coming: and they began to be abated after a hundred and fifty days.
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 And the ark rested in the seventh month, the seven and twentieth day of the month, upon the mountains of Armenia.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 And the waters were going and decreasing until the tenth month: for in the tenth month, the first day of the month, the tops of the mountains appeared.
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 And after that forty days were passed, Noe, opening the window of the ark which he had made, sent forth a raven:
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 Which went forth and did not return, till the waters were dried up upon the earth.
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
8 He sent forth also a dove after him, to see if the waters had now ceased upon the face of the earth.
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 But she, not finding where her foot might rest, returned to him into the ark: for the waters were upon the whole earth: and he put forth his hand, and caught her, and brought her into the ark.
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 And having waited yet seven other days, he again sent forth the dove out of the ark.
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 And she came to him in the evening, carrying a bough of an olive tree, with green leaves, in her mouth. Noe therefore understood that the waters were ceased upon the earth.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 And he stayed yet other seven days: and he sent forth the dove, which returned not any more unto him.
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 Therefore in the six hundredth and first year, the first month, the first day of the month, the waters were lessened upon the earth, and Noe opening the covering of the ark, looked, and saw that the face of the earth was dried.
В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 In the second month, the seven and twentieth day of the month, the earth was dried.
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15 And God spoke to Noe, saying:
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 Go out of the ark, thou and thy wife, thy sons, and the wives of thy sons with thee.
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 All living things that are with thee of all flesh, as well in fowls as in beasts, and all creeping things that creep upon the earth, bring out with thee, and go ye upon the earth: increase and multiply upon it.
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 So Noe went out, he and his sons: his wife, and the wives of his sons with him.
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 And all living things, and cattle, and creeping things that creep upon the earth, according to their kinds, went out of the ark.
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
20 And Noe built an altar unto the Lord: and taking of all cattle and fowls that were clean, offered holocausts upon the altar.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
21 And the Lord smelled a sweet savour, and said: I will no more curse the earth for the sake of man: for the imagination and thought of man’s heart are prone to evil from his youth: therefore I will no more destroy every living soul as I have done.
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
22 All the days of the earth, seedtime and harvest, cold and heat, summer and winter, night and day, shall not cease.
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
A Dove is Sent Forth from the Ark
