Acts 24
1 And after five days the high priest Ananias came down, with some of the ancients, and one Tertullus an orator, who went to the governor against Paul.
О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;
2 And Paul being called for, Tertullus began to accuse him, saying: Whereas through thee we live in much peace, and many things are rectified by thy providence,
О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,
3 We accept it always and in all places, most excellent Felix, with all thanksgiving.
то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4 But that I be no further tedious to thee, I desire thee of thy clemency to hear us in few words.
Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,
5 We have found this to be a pestilent man, and raising seditions among all the Jews throughout the world, and author of the sedition of the sect of the Nazarenes.
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;
6 Who also hath gone about to profane the temple: whom, we having apprehended, would also have judged according to our law.
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
7 But Lysias the tribune coming upon us, with great violence took him away out of our hands;
но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].
8 Commanding his accusers to come to thee: of whom thou mayest thyself, by examination, have knowledge of all these things, whereof we accuse him.
А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 And the Jews also added, and said that these things were so.
И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 Then Paul answered, (the governor making a sign to him to speak: ) Knowing that for many years thou hast been judge over this nation, I will with good courage answer for myself.
А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 For thou mayest understand, that there are yet but twelve days, since I went up to adore in Jerusalem:
защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12 And neither in the temple did they find me disputing with any man, or causing any concourse of the people, neither in the synagogues, nor in the city:
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13 Neither can they prove unto thee the things whereof they now accuse me.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 But this I confess to thee, that according to the way, which they call a heresy, so do I serve the Father and my God, believing all things which are written in the law and the prophets:
Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,
15 Having hope in God, which these also themselves look for, that there shall be a resurrection of the just and unjust.
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 And herein do I endeavour to have always a conscience without offence toward God, and towards men.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.
17 Now after many years, I came to bring alms to my nation, and offerings, and vows.
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.
18 In which I was found purified in the temple: neither with multitude, nor with tumult.
А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;
19 But certain Jews of Asia, who ought to be present before thee, and to accuse, if they had any thing against me:
но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20 Or let these men themselves say, if they found in me any iniquity, when standing before the council,
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
21 Except it be for this one voice only that I cried, standing among them, Concerning the resurrection of the dead am I judged this day by you.
освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 And Felix put them off, having most certain knowledge of this way, saying: When Lysias the tribune shall come down, I will hear you.
А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23 And he commanded a centurion to keep him, and that he should be easy, and that he should not prohibit any of his friends to minister unto him.
И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 And after some days, Felix, coming with Drusilla his wife, who was a Jew, sent for Paul, and heard of him the faith, that is in Christ Jesus.
След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25 And as he treated of justice, and chastity, and of the judgment to come, Felix being terrified, answered: For this time, go thy way: but when I have a convenient time, I will send for thee.
И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26 Hoping also withal, that money should be given him by Paul; for which cause also oftentimes sending for him, he spoke with him.
Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27 But when two years were ended, Felix had for successor Portius Festus. And Felix being willing to shew the Jews a pleasure, left Paul bound.
Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.
