1 Chronicles 17
1 Now when David was dwelling in his house, he said to Nathan the prophet: Behold I dwell in a house of cedar: and the ark of the covenant of the Lord is under skins.
А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет стои под завеси.
2 And Nathan said to David: Do all that is in thy heart: for God is with thee.
И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.
3 Now that night the word of God came to Nathan, saying:
Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:
4 Go, and speak to David my servant: Thus saith the Lord: Thou shalt not build me a house to dwell in.
Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,
5 For I have not remained in a house from the time that I brought up Israel, to this day: but I have been always changing places in a tabernacle, and in a tent,
защото от деня, когато изведох Израиля от Египет, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния в скиния.
6 Abiding with all Israel. Did I ever speak to any one, of all the judges of Israel, whom I charged to feed my people, saying: Why have you not built me a house of cedar?
В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?
7 Now therefore thus shalt thou say to my servant David: Thus saith the Lord of hosts: I took thee from the pastures, from following the flock, that thou shouldst be ruler of my people Israel.
Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;
8 And I have been with thee whithersoever thou hast gone: and have slain all thy enemies before thee, and have made thee a name like that of one of the great ones that are renowned in the earth.
и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих, всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.
9 And I have given a place to my people Israel: they shall be planted, and shall dwell therein, and shall be moved no more, neither shall the children of iniquity waste them, as at the beginning,
И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, то ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,
10 Since the days that I gave judges to my people Israel, and have humbled all thy enemies. And I declare to thee, that the Lord will build thee a house.
и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.
11 And when thou shalt have ended thy days to go to thy fathers, I will raise up thy seed after thee, which shall be of thy sons: and I will establish his kingdom.
Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синова, и ще утвърдя царството му.
12 He shall build me a house, and I will establish his throne for ever.
Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.
13 I will be to him a father, and he shall be to me a son: and I will not take my mercy away from him, as I took it from him that was before thee.
аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;
14 But I will settle him in my house, and in my kingdom for ever: and his throne shall be most firm for ever.
но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.
15 According to all these words, and according to all this vision, so did Nathan speak to David.
И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.
16 And king David came and sat before the Lord, and said: Who am I, O Lord God, and what is my house, that thou shouldst give such things to me?
Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?
17 But even this hath seemed little in thy sight, and therefore thou hast also spoken concerning the house of thy servant for the time to come: and best made me remarkable above all men, O Lord God.
Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.
18 What can David add more, seeing thou hast thus glorified thy servant, and known him?
Какво повече може да Ти рече Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.
19 O Lord, for thy servant’s sake, according to thy own heart, thou hast shewn all this magnificence, and wouldst have all the great things to be known.
Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички тия велики дела.
20 O Lord there is none like thee: and there is no other God beside thee, of all whom we have heard of with our ears.
Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.
21 For what other nation is there upon earth like thy people Israel, whom God went to deliver, and make a people for himself, and by his greatness and terrors cast out nations before their face whom he had delivered out of Egypt?
И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?
22 And thou hast made thy people Israel to be thy own people for ever, and thou, O Lord, art become their God.
Защото си направил Людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.
23 Now therefore, O Lord, let the word which thou hast spoken to thy servant, and concerning his house, be established for ever, and do as thou hast said.
И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.
24 And let thy name remain and be magnified for ever: and let it be said: The Lord of hosts is God of Israel, and the house of David his servant remaineth before him.
Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.
25 For thou, O Lord my God, hast revealed to the ear of thy servant, that thou wilt build him a house: and therefore thy servant hath found confidence to pray before thee.
Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери сърцето си разположено да се помоли пред Тебе.
26 And now O Lord, thou art God: and thou hast promised to thy servant such great benefits.
И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;
27 And thou hast begun to bless the house of thy servant, that it may be always before thee: for seeing thou blessest it, O Lord, it shall be blessed for ever.
сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Ти, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си го благословил и ще бъде благословен до века.
