Psalms 78
1 An instruction. Of Asaph. Give ear, O my people, to my law; incline your ears to the words of my mouth.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 I will open my mouth in a parable; I will utter riddles from of old,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Which we have heard and known, and our fathers have told us:
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 We will not hide [them] from their sons, shewing forth to the generation to come the praises of Jehovah, and his strength, and his marvellous works which he hath done.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 For he established a testimony in Jacob, and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children;
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 That the generation to come might know [them], the children that should be born; that they might rise up and tell [them] to their children,
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 And that they might set their hope in God, and not forget the works of God, but observe his commandments;
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 And might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation, a generation that prepared not their heart, and whose spirit was not stedfast with God.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 The sons of Ephraim, armed bowmen, turned back in the day of battle.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 They kept not the covenant of God, and refused to walk in his law;
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 And forgot his doings, and his marvellous works which he had shewn them.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 In the sight of their fathers had he done wonders, in the land of Egypt, the field of Zoan.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 He clave the sea, and caused them to pass through; and made the waters to stand as a heap;
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 And he led them with a cloud in the daytime, and all the night with the light of fire.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 He clave rocks in the wilderness, and gave [them] drink as out of the depths, abundantly;
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 And he brought streams out of the rock, and caused waters to run down like rivers.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Yet they still went on sinning against him, provoking the Most High in the desert;
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 And they tempted God in their heart, by asking meat for their lust;
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 And they spoke against God: they said, Is God able to prepare a table in the wilderness?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Behold, he smote the rock, and waters gushed out, and streams overflowed; is he able to give bread also, or provide flesh for his people?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Therefore Jehovah heard, and was wroth; and fire was kindled against Jacob, and anger also went up against Israel:
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Because they believed not in God, and confided not in his salvation;
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Though he had commanded the clouds from above, and had opened the doors of the heavens,
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 And had rained down manna upon them to eat, and had given them the corn of the heavens.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Man did eat the bread of the mighty; he sent them provision to the full.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 He caused the east wind to rise in the heavens, and by his strength he brought the south wind;
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 And he rained flesh upon them as dust, and feathered fowl as the sand of the seas,
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 And he let it fall in the midst of their camp, round about their habitations:
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 And they did eat, and were well filled; for that they lusted after, he brought to them.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 They were not alienated from their lust, their meat was yet in their mouths,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 When the anger of God went up against them; and he slew the fattest of them, and smote down the chosen men of Israel.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 For all this, they sinned still, and believed not in his marvellous works;
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 And he consumed their days in vanity, and their years in terror.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 When he slew them, then they sought him, and returned and sought early after God;
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 And they remembered that God was their rock, and God, the Most High, their redeemer.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 But they flattered him with their mouth, and lied unto him with their tongue;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 For their heart was not firm toward him, neither were they stedfast in his covenant.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 But he was merciful: he forgave the iniquity, and destroyed [them] not; but many a time turned he his anger away, and did not stir up all his fury:
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 And he remembered that they were flesh, a breath that passeth away and cometh not again.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 How oft did they provoke him in the wilderness, and grieve him in the desert!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 And they turned again and tempted God, and grieved the Holy One of Israel.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 They remembered not his hand, the day when he delivered them from the oppressor,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 How he set his signs in Egypt, and his miracles in the field of Zoan;
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 And turned their rivers into blood, and their streams, that they could not drink;
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 He sent dog-flies among them, which devoured them, and frogs, which destroyed them;
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 And he gave their increase unto the caterpillar, and their labour unto the locust;
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 He killed their vines with hail, and their sycamore trees with hail-stones;
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 And he delivered up their cattle to the hail, and their flocks to thunderbolts.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 He cast upon them the fierceness of his anger, wrath, and indignation, and distress, — a mission of angels of woes.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 He made a way for his anger; he spared not their soul from death, but gave their life over to the pestilence;
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 And he smote all the firstborn in Egypt, the first-fruits of their vigour in the tents of Ham.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 And he made his own people to go forth like sheep, and guided them in the wilderness like a flock;
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 And he led them safely, so that they were without fear; and the sea covered their enemies.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 And he brought them to his holy border, this mountain, which his right hand purchased;
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 And he drove out the nations before them, and allotted them for an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 But they tempted and provoked God, the Most High, and kept not his testimonies,
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 And they drew back and dealt treacherously like their fathers: they turned like a deceitful bow.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 And they provoked him to anger with their high places, and moved him to jealousy with their graven images.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 God heard, and was wroth, and greatly abhorred Israel:
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 And he forsook the tabernacle at Shiloh, the tent where he had dwelt among men,
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 And gave his strength into captivity, and his glory into the hand of the oppressor;
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 And delivered up his people unto the sword, and was very wroth with his inheritance:
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 The fire consumed their young men, and their maidens were not praised in [nuptial] song;
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Their priests fell by the sword, and their widows made no lamentation.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Then the Lord awoke as one out of sleep, like a mighty man that shouteth aloud by reason of wine;
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 And he smote his adversaries in the hinder part, and put them to everlasting reproach.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 And he rejected the tent of Joseph, and chose not the tribe of Ephraim,
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 But chose the tribe of Judah, the mount Zion which he loved;
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 And he built his sanctuary like the heights, like the earth which he hath founded for ever.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 And he chose David his servant, and took him from the sheepfolds:
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 From following the suckling-ewes, he brought him to feed Jacob his people, and Israel his inheritance.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 And he fed them according to the integrity of his heart, and led them by the skilfulness of his hands.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
