Psalms 77
1 To the chief Musician. On Jeduthun. Of Asaph. A Psalm. My voice is unto God, and I will cry; my voice is unto God, and he will give ear unto me.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 In the day of my trouble, I sought the Lord: my hand was stretched out in the night, and slacked not; my soul refused to be comforted.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 I remembered God, and I moaned; I complained, and my spirit was overwhelmed. (Selah)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Thou holdest open mine eyelids; I am full of disquiet and cannot speak.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 I consider the days of old, the years of ancient times.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 I remember my song in the night; I muse in mine own heart, and my spirit maketh diligent search.
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Will the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Hath his loving-kindness ceased for ever? hath [his] word come to an end from generation to generation?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Hath God forgotten to be gracious? or hath he in anger shut up his tender mercies? (Selah)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Then said I, This is my weakness: — the years of the right hand of the Most High
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Will I remember, — the works of Jah; for I will remember thy wonders of old,
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 And I will meditate upon all thy work, and muse upon thy doings.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 O God, thy way is in the sanctuary: who is so great a god as God?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Thou art the God that doest wonders; thou hast declared thy strength among the peoples.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Thou hast with [thine] arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. (Selah)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 The waters saw thee, O God, the waters saw thee; they trembled, yea, the depths were troubled:
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 The thick clouds poured out water; the skies sent out a sound, yea, thine arrows went abroad:
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 The voice of thy thunder was in the whirlwind, lightnings lit up the world; the earth was troubled and it quaked.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Thy way is in the sea, and thy paths are in the great waters; and thy footsteps are not known.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Thou leddest thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
