Psalms 69
1 To the chief Musician. Upon Shoshannim. [A Psalm] of David. Save me, O God; for the waters are come in unto [my] soul.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I sink in deep mire, where there is no standing; I am come into the depths of waters, and the flood overfloweth me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am weary with my crying, my throat is parched; mine eyes fail while I wait for my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 They that hate me without a cause are more than the hairs of my head; they that would destroy me, being mine enemies wrongfully, are mighty: then I restored that which I took not away.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Thou, O God, knowest my foolishness, and my trespasses are not hidden from thee.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Let not them that wait on thee, Lord, Jehovah of hosts, be ashamed through me; let not those that seek thee be confounded through me, O God of Israel.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Because for thy sake I have borne reproach; confusion hath covered my face.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 I am become a stranger unto my brethren, and an alien unto my mother's sons;
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 For the zeal of thy house hath devoured me, and the reproaches of them that reproach thee have fallen upon me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 And I wept, my soul was fasting: that also was to my reproach; —
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 And I made sackcloth my garment: then I became a proverb to them.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 They that sit in the gate talk of me, and [I am] the song of the drunkards.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 But as for me, my prayer is unto thee, Jehovah, in an acceptable time: O God, in the abundance of thy loving-kindness answer me, according to the truth of thy salvation:
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Deliver me out of the mire, let me not sink; let me be delivered from them that hate me, and out of the depths of waters.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Let not the flood of waters overflow me, neither let the deep swallow me up; and let not the pit shut its mouth upon me.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Answer me, O Jehovah; for thy loving-kindness is good: according to the abundance of thy tender mercies, turn toward me;
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 And hide not thy face from thy servant, for I am in trouble: answer me speedily.
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Draw nigh unto my soul, be its redeemer; ransom me because of mine enemies.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Thou knowest my reproach, and my shame, and my dishonour: mine adversaries are all before thee.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Reproach hath broken my heart, and I am overwhelmed: and I looked for sympathy, but there was none; and for comforters, but I found none.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 Yea, they gave me gall for my food, and in my thirst they gave me vinegar to drink.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Let their table become a snare before them, and their very welfare a trap;
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Let their eyes be darkened, that they see not, and make their loins continually to shake.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Pour out thine indignation upon them, and let the fierceness of thine anger take hold of them.
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their habitation be desolate; let there be no dweller in their tents.
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 For they persecute him whom thou hast smitten, and they talk for the sorrow of those whom thou hast wounded.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Add iniquity unto their iniquity, and let them not come into thy righteousness.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be blotted out of the book of life, and not be written with the righteous.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 But I am afflicted and sorrowful: let thy salvation, O God, set me secure on high.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 I will praise the name of God with a song, and will magnify him with thanksgiving;
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 And it shall please Jehovah more than an ox, — a bullock with horns and cloven hoofs.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 The meek shall see it, they shall be glad; ye that seek God, your heart shall live.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For Jehovah heareth the needy, and despiseth not his prisoners.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let heavens and earth praise him; the seas, and everything that moveth therein.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For God will save Zion, and will build the cities of Judah; and they shall dwell there, and possess it:
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 And the seed of his servants shall inherit it, and they that love his name shall dwell therein.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
